12.09.2009 г., 21:05 ч.

Déjà vu 

  Проза » Разкази
1062 0 13
3 мин за четене
Дара беше едва на осемнадесет, когато разбра, че в определени моменти съзнанието ù може да отключва телепатични умения. Оттогава досега хиляди пъти си беше задавала въпроса защо, кога и как... Малко по малко, година след година, случка след случка, дежа ву след дежа ву, наместваше парчетата от пъзела за случващото се в живота ù.
Общото между всички ситуации беше, че телепатичните ù способности се появяваха във взаимоотношенията ù с много близки за нея хора. Хора, с които имаше особена емоционална връзка. Хора, които обичаше и уважаваше, но губеше по някакъв странен и необясним начин в живота си. Най-силна беше връзката, когато тези хора си отиваха от живота ù. Научаваше го в съзнанието си, много преди да го научи официално.
Не можеше да си обясни тази свръхчувствителност и емпатичност, особено когато хората се намираха далеч, далеч - на стотици или хиляди километри от нея. Окултните теории казваха, че е стар дух с незаличена предишна родова и емоционална памет, способен да броди и в на ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??