Déjà vu
Дара беше едва на осемнадесет, когато разбра, че в определени моменти съзнанието ù може да отключва телепатични умения. Оттогава досега хиляди пъти си беше задавала въпроса защо, кога и как... Малко по малко, година след година, случка след случка, дежа ву след дежа ву, наместваше парчетата от пъзела за случващото се в живота ù.
Общото между всички ситуации беше, че телепатичните ù способности се появяваха във взаимоотношенията ù с много близки за нея хора. Хора, с които имаше особена емоционална връзка. Хора, които обичаше и уважаваше, но губеше по някакъв странен и необясним начин в живота си. Най-силна беше връзката, когато тези хора си отиваха от живота ù. Научаваше го в съзнанието си, много преди да го научи официално.
Не можеше да си обясни тази свръхчувствителност и емпатичност, особено когато хората се намираха далеч, далеч - на стотици или хиляди километри от нея. Окултните теории казваха, че е стар дух с незаличена предишна родова и емоционална памет, способен да броди и в настоящия си живот с минути, дни, понякога месеци или години и да запеметява фрагменти в съзнанието си като малки незначителни отрязъци от действия или бездействия. ( Никой нямаше да ù подхвърли като дежа ву числата от поредния тираж на тотото или да ù донесе утрешния вестник като на кино).
Други предполагаха, че в предишен живот си е отишла от ужасна насилствена смърт и преживените емоции и страдания са разрушили финните връзки на паметните ù функции, а после просто са повредили мозъчната ù матрица. Но, кой знае?!
Дара живееше съвсем обикновен живот.Тези моментни дежа ву не се случваха често. Телепатичните ù сънища се появяваха рядко. Тя виждаше страданието на близки за нея хора. Хора, с които имаше особени взаимоотношения.
Тя не се възползваше от уменията си. Не гледаше на карти. Не предсказваше бъдещето. Просто, когато се случваше да изживее повторно даден момент като дежа ву (момент, изживян доста преди това в съзнанието ù) или пък кошмарен телепатичен сън, ставаше особено внимателна за себе си и хората наоколо.
Будилникът иззвъня. Беше време за работа, но, сгушена в топлото легло с възглавничка между краката и друга, прегърнала с ръцете си, тя се отпусна още малко... Още няколко минути в топлите завивки. Това беше най-любимото време от денонощието: просъницата в утрото между старата нощ и новия ден, между спокойствието и стреса, между топлината на леглото и студената вода от чешмата в банята. Сънищата ù се появяваха рядко и обикновено бяха нежелани и неканени - истнски кошмари. И все пак, понякога бяха просто прекрасно изживяване..
Тази сутрин в съня
... един много близък мъж я притисна нежно до себе си и тя почувства топлината на тялото му. Усети уханието му, докосна меката тениска, с която се беше облякъл и, сгушена, продължи спокойно да спи. Той я целуна по челото, а после също тихо се отпусна в мекото легло. Колкото и краткотрайно да беше всичко това в съня, съзнанието на Дара се потопи някак спокойно и доверчиво в обятията му... Мека топлина се разля по тялото ù и всяка клетка от нея усети, че беше обичана. Сетивата ù поеха чувствеността и интимността на момента, но някаква напрегнатост остана да витае в пространството... напомняйки ù, че, всъщност, в реалността този мъж не съществуваше...
Будилникът иззвъня, но приятното усещане от съня още витаеше около нея. Тя обу студените чехли, оставени снощи до леглото и със сънена походка се отправи към банята.
Тези сутрешни моменти неизменно я връщаха назад във времето, когато за пръв път разбра, че може да усеща страданието, смъртта, любовта и тъгата на любими и особено близки хора. Споменът я върна кошмарно към първия сън, който пречупи ръцете ù и я постави лице в лице със смъртта. Тогава беше едва осемнадесетгодишна.
© Нели Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрав!
-
Aqua- (Пр Най), Черна_Роза (Жулиета Великова,petinka67 (Петя Кръстева), Karaman (Сириус Надежда), радвам се,че сте тук! Поздрави!
Дими! не знам до каква степен ще ви изненадам или провокирам. Понякога в живота се случват необясними неща...
Мария, дори и загадъчно е просто част от живота..
Яна,радвам се,че си усетила красотата и романтиката на съня на Дара.
Лажова, уловила си най- прекрасното усещане от съня.
Аполо, поздрав!
Петя,
в дебрите на съня понякога има скрити желания, копнежи, фиксации от минали преживявания и емоции... В кошмарите се крият някои от човешките страхове,съвестта,комплексите, миналото, притесненията... Но може би има още нещо... онази неразгадана част,неизследвана, неосъзната и неупрявляема, която по някога излиза наяве и провокира нормалният ритъм на живота ни. -
Поздрав!
-
Сънищата са ребусите на подъзнанието,понякога наситени с болезнена тайнственост, с неразрешени въпроси...
-
"Deja vu" провокира интереса, а Нели умее да прави изненади и то приятни! Поздрави, Нели! Дими
-
Бях тук, Нели*!
-
....и аз ще чакам ...., интересно е !
-
Определено ще чакам продължението
-
Не очаквам, че от първата част на разказа сюжетната линия ще стане много ясна, но се надявам, че постепенно ще стане много по- разбираемо. Доколкото телепатичните способности на хората могат да бъдат разбрани...
-
Поздрави ,Нели!!!
-
Красиво и романтично... Хареса ми.
-
Мека топлина се разля по тялото ù и всяка клетка от нея усети, че беше обичана.
Прекрасно е!!! -
Звучи много загадъчно и интересно! Чакам продължението! Поздрави, Нели!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
