Демон в мъглата
Първо започна с тайнствено загатнати истории, разказвани шепнешком в полумрачни ханове от полупияни керванджии, връщащи се от далечни земи. В началото разказите им предизвикваха иронични насмешки и язвителни подмятания. Но неверието на слушателите не успяваше да изтрие ужасът в очите на разказвачите, само го премесваха с обида и засегната гордост.
Понякога се стигаше до жестоки сбивания, при които засегнатите керванджии използваха като аргумент острите си кинжали, за да защитят нараненото си самолюбие от неверието на слушателите си. После се отправяха към следващия кервансарай и продължаваха да разправят страховитите си истории.
Въпреки подигравките на неверниците, слуховете набираха сила като бурен планински поток, придошъл от пролетен дъжд. Превземаха странноприемници по старите кервански пътища, разказваха се убедително из задимени таверни и крайбрежни кръчми. Сякаш степният вятър разнасяше мълвата из необятните простори на Хамизкото кралство. Мрачните истории взаимно се допълваха и подхранваха въображението на слушатели и разказвачи, които добавяха нови и нови ужасяващи краски към разказите си.
Не мина много време и мълвата достигна столицата на кралството, богатия град Волдис. Разнесе се от тънещите в мизерия градски бордеи до разкошните палати на аристокрацията, докато най-сетне стигна и до кралския дворец. Вече от кралицата до последния скитник на кралството разказваха мрачните истории за ужасяващия демон.
Казват, че идвал от юг, бил завоевател по дух, появявал се внезапно, заедно с утринната мъгла и водел със себе си воините на мрака. Притежавал тайнствени и могъщи сили, пред които хамизките магьосници били безсилни и с чиято помощ управлявал своите пълчища адски воини, които не знаели що е милост и по пътя им оставали пепелища и разруха.
следва...
© Севделин Порчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Беше приятно разнообразие да прочета това. Увлекателно.
-
Здрасти, Безжичен, имах, ама за известно време отсъствах и сега от скоро се върнах. Ще качвам по малко
-
Аз го намирам за много добре написано и интересно като начало на разказ. Преди време имаше и други работи...
-
Петре, Петре... Това скубане беше забавно в трети клас
Не, все още не е разказ, само началото на такъв.
А дългите изречения отсяват интелигентните читатели. Казват им сложно-съставни -
Та, каква беше историята?
Това разказ ли е? И - какво разказва?
А тези дълги изречения са толкова скучни...
Да чуем сега навременния, интелигентен и смислен отговор...
И, разбира се - с чувство за хумор
-
Чета фантастика....
-
Започва интересно,ще чакам продължение!
-
В очакване на продължението съм. Началото ме заинтригува.
-
Права си, Танчева. Има един не на място поставен пълен член и един грешно чукнат съседен клавиш
-
"Но неверието на слушателите не успяваше да изтрие ужасът в очите на разказвачите, само го премесваха с обида и засегната гордост."
В цитираното изречение има две грешки. Надявам се, че ще ги откриеш сам и ще ги поправиш, защото дразнят.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Бива си те, поздравления!