Демон в мъглата
Първо започна с тайнствено загатнати истории, разказвани шепнешком в полумрачни ханове от полупияни керванджии, връщащи се от далечни земи. В началото разказите им предизвикваха иронични насмешки и язвителни подмятания. Но неверието на слушателите не успяваше да изтрие ужасът в очите на разказвачите, само го премесваха с обида и засегната гордост.
Понякога се стигаше до жестоки сбивания, при които засегнатите керванджии използваха като аргумент острите си кинжали, за да защитят нараненото си самолюбие от неверието на слушателите си. После се отправяха към следващия кервансарай и продължаваха да разправят страховитите си истории.
Въпреки подигравките на неверниците, слуховете набираха сила като бурен планински поток, придошъл от пролетен дъжд. Превземаха странноприемници по старите кервански пътища, разказваха се убедително из задимени таверни и крайбрежни кръчми. Сякаш степният вятър разнасяше мълвата из необятните простори на Хамизкото кралство. Мрачните истории взаимно се допълваха и подхранваха въображението на слушатели и разказвачи, които добавяха нови и нови ужасяващи краски към разказите си.
Не мина много време и мълвата достигна столицата на кралството, богатия град Волдис. Разнесе се от тънещите в мизерия градски бордеи до разкошните палати на аристокрацията, докато най-сетне стигна и до кралския дворец. Вече от кралицата до последния скитник на кралството разказваха мрачните истории за ужасяващия демон.
Казват, че идвал от юг, бил завоевател по дух, появявал се внезапно, заедно с утринната мъгла и водел със себе си воините на мрака. Притежавал тайнствени и могъщи сили, пред които хамизките магьосници били безсилни и с чиято помощ управлявал своите пълчища адски воини, които не знаели що е милост и по пътя им оставали пепелища и разруха.
следва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Севделин Порчев Всички права запазени
