Първо започна с тайнствено загатнати истории, разказвани шепнешком в полумрачни ханове от полупияни керванджии, връщащи се от далечни земи. В началото разказите им предизвикваха иронични насмешки и язвителни подмятания. Но неверието на слушателите не успяваше да изтрие ужасът в очите на разказвачите, само го премесваха с обида и засегната гордост.
Понякога се стигаше до жестоки сбивания, при които засегнатите керванджии използваха като аргумент острите си кинжали, за да защитят нараненото си самолюбие от неверието на слушателите си. После се отправяха към следващия кервансарай и продължаваха да разправят страховитите си истории.
Въпреки подигравките на неверниците, слуховете набираха сила като бурен планински поток, придошъл от пролетен дъжд. Превземаха странноприемници по старите кервански пътища, разказваха се убедително из задимени таверни и крайбрежни кръчми. Сякаш степният вятър разнасяше мълвата из необятните простори на Хамизкото кралство. Мрачните истории взаимно се допълваха и ...