День победы
Таня Савичева – седемгодишна.
Таня –
твоята книжка чета,
тя е мъничка, мъничка книжка
като тебе –
със седем листа.
Първи лист:
Свирят немски гранати,
до оградата падна човек.
Втори лист:
Днес погребвахме тате.
Трети лист:
Днес убиха Олег.
Лист четвърти:
Убиха и баба.
Пети лист:
(как ли сили събра
да напише ръчичката слаба):
Днес
мама
умря.
Шести лист:
Много Савичеви бяха
вече никого няма дома.
Седми лист:
Ето, пак загърмяха.
Аз останах сама.
Таня.
Танечка –
седемгодишна –
все такава стоиш пред света.
Аз се свеждам над твоята книжка.
Таня,
уча се да чета.
«Книжката на Таня» от Георги Струмски
Всеки път, когато чета „Книжката на Таня”, плача. И когато децата ми бяха малки и го учеха в училище, и сега, когато шестгодишната ми внучка се учи да пише. И плача, защото това не е само силен стих, това е истина, която стиска за гърлото. Това причинява войната.
Помня, когато бях малка, как отрупваше мама масата, а аз все капризничех:
- Това не ми харесва, такова не обичам да ям.
- Само кажи какво искаш? Знаеш ли, че на мен ми е ставало лошо от глад през войната? - Гледах я и не разбирах.
- И дано никога не разбереш, дано никога да няма война.
Днес е девети май, День победы.
Седиме с мама на празнично подредената маса и както често става напоследък, тя ми разказва за младостта си, за първата си любов – младши лейтенант на служба в Унгария, 1956 година. Идва си в отпуск, влиза в клуба красив, висок, униформен и... кани мама на танц. «Как ми завиждаха всички момичета!» Тя разказва и сияе. Става по-млада и по-хубава. Спомня си как най-големият ù брат заминава на фронта едва шестнайсетгодишен. А той се е страхувал от шума на прелитащите над селото им самолети, бил е още хлапе. Стигнал е до Любляна, раняват го и се връща у дома. Татко ù се връща от фронта болен и умира в своето легло.
И идва девети май. Денят на победата. Краят на войната. Майка казва, че на този ден всички са плакали. Това помни от девети май - много сълзи. Едни от радост, че всичко е свършило, други - защото са загубили близък човек. Разказва как след войната хора, които са били в неизвестност, са се прибирали по домовете си. Шок, радост и пак сълзи. Разбити съдби. Съседка чака мъжа си след войната, няма вест за него. Войната е свършила, тя го е погребала в сърцето си, създава ново семейство и... той се прибира. Съдби човешки.
Разказва ми как пада бомба до къщата на леля ù, забива се на няколко метра в земята, отваря всички врати, чупи прозорци и не избухва... Леля ù остава жива и е в шок. На съседите бомба избухва в плевнята, а те остават живи в къщата, която е в непосредствена близост. Как когато са бомбандирали Курска област, земята и небето са били в огън и дим. Ужас. Тяхното село са бомбардирали, а в съседното една бомба не е паднала и всички са бягали при приятели в съседното село, докато бомбардировките престанат.
В къщата на баба са настанили петима немски офицери. От тях един много е обичал да седи в кухнята при баба, показвал ù е снимка на жена си и трите си деца. Преди войната е бил учител. Казвал ù е, че той не е искал война, че единствената му мечта е да се прибере и да ги прегърне. Питах бабушка: А дали е останал жив? Едва ли, тъкмо те напуснаха селото и нашите пробиха фронта. Влизат в селото и питат кога немците са се изнесли. Току-що. Хората са ги прегръщали, канели са ги в домовете си, да се стоплят, да ги нахранят. Не, ние трябва да ги догоним и да ги изгоним от нашата страна. Така че сигурно не е останал жив и не му се е сбъднала мечтата. Руснаците са били гладни, мръсни, уморени, но са защитавали Родината си. Помня, разказва мама, как баба ти им готвеше на немските офицери и плачеше. Защото те ù донесат я прасе, я кокошка и ù казват: Матка готви, а баба знае, че са ги взели от някоя съседка, на която децата ще си легнат гладни. Как след голяма битка хората са ходели и са взимали месо от току-що застреляни коне и са го готвели, защото е нямало какво да ядат. Как когато немците са нападнали Русия, дядо, за да не вземат коня им, го е заклал и баба го е сготвила. Събрали са цялата рода и са го изяли. Мама казва, че до сега помни колко хубаво го е приготвила баба, задушила го е в голям чугунен казан в руска печка. Още помня вкуса му – мама разказва и се връща назад в годините. После помръква... Когато нашите настъпваха, немците караха жените да копаят окопи. Жените отказваха, защото имаха кърмачета на ръце... Плаче. Копаеха окопи и плачеха... защото, защото... Тяхна близка е кърмела детето си, влиза немски войник, стреля в бебето и я изкарва да копае. След войната намираха цели кладенци, пълни с новородени. Война. А след войната на баба сестра ù погребва внуче. Отива да събира момчето съчки в гората и намира граната. Прибира се у дома и започва да си играе с нея. Избухва в ръцете му. Майка продължава да разказва, не мога да я спра. Когато немците си тръгваха и вече виждаха края, подпалваха къщи и гори. След войната по полето колко мини се взривяваха, още жертви. Нямаше дом, който да не е загубил поне един човек в тази война. Това трябва да се помни, за да не се повтаря. А приятелката ми, продължава мама, какво е преживяла?! И у тях имаше немски войници настанени. Намират единия от тях застрелян и обвиняват майка ù и баба ù, че са го убили. А жените дори не са знаели как се държи пистолет и за назидание на цялото село ги обесват на площада и ги оставят да висят там цяла седмица. Какво му е било на детето? И още спомени, и още...
Вкъщи винаги празнуваме девети май със спомени, с водка, песни и малко сълзи, но повече радост, че ние не знаем какво е война. Слушам я и искам всичко да запомня и я слушам с интерес, въпреки че го знам от филмите, но тя е жив свидетел и за нея не е било филм. Гледам я, милата ми, и я питам: Мамо, защо след като си преживяла всичко това, се ядосваш понякога на разни дребнички неща, защо?! Защо не ценим живота си? Защо не се радваме на всеки миг, когато сме заедно?! Отпиваме по една глътка, отливаме на земята за загинаналите и запяваме: День победы... ето радость со слезами на глазах...
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дениса, за пръв път чувам тази песен, благодаря ти за нея!!! Колко е хубаво, че ви имам, човек не може всичко да знае, а с вас се обогатявам!!!
-
Сега като чета това и се сещам, че видях дневника на Таня Савичева, издълбан на входа на Пискарьовското гробище в Ленинград... А в близост до Минск има и един малък "посьолок" Хатинь, в който стоят само очертанията на къщите, защото е опожарен заедно с жителите си от фашистите и където на всяка символична порта има камбана, за да напомня за ужасната трагедия от Втората световна война... Група "Сигнал" имат такава песен-"Хатинските камбани" http://vbox7.com/play:aea37f2f Настръхващ разказ.
-
Герда, ти си слънчице!!! Гледахме го с големия ми син и двамата ти благодарим!!!
-
http://vbox7.com/play:dc449321
-
Мария-Магдалина, Геновева, благодаря ви!!! Всичко ще се оправи, само да няма война!
-
Жестоко е! Само човек, преживял кошмара от войната,
може да усети ужаса!...
А "Книжката на Таня" ми беше любимо стихотворение от училище като бях малка,в началните класове. Оттогава го помня. Покъртително е! -
Джейни, липсваше ми в Панагюрище!!! Небето и там беше мирно и синьо, какво по-хубаво от това и приятелството?! Само мира!!!
-
Трудно се преглъща този разказ сутрин...кафето ми от сладко стана солено. Ще си направя друго и ще го пия на терасата гледайки синьото чисто небе символ на мира!
Богата душа носиш Светле и голяма, като небе! -
Галена, ти си невероятен човек, благодаря ти за това!!!
-
Навремето на този ден си бягах от работа да гледам военния парад по телевизията. Да се почувствам съпричастна. Победата е състояние на духа, а мирът - неин резултат. Хубаво напомняш за цената му!!! Поздрав!
-
Галена, благодаря от сърце!!!
-
Нели, може и да помълчим тук...за тези, които не са дочакали този ден.
-
Нямам думи...
-
Прегръщам те и аз Мариники!!!
-
трогна ме, разплака ме, мила Светлана...
моля се със свито сърце, това да не се повтаря...никога повече.
прегръщам те, с обич. -
Благодаря ти, Криси!!!
-
С много обич за теб и близките ти, Светуш!!!
-
Ани, може би е минало много време и не е необходимо да се учи в училище. Нека има мир и само по филмите да разбираме какво е било. И аз ти благодаря, Ани!!!
-
Натъжи ме... Сега не се учи в училище "Книжката на Таня", а аз просто бях забравила. Благодаря ти, Светле! Такива неща не бива да се забравят, но ето на...
-
Зная Ице, зная и ти благодаря!!!
-
Всяка година се събираме на този празник. Знаеш защо, Светле. Тук има около петдесет семейства и на този ден всички забравят за своите грижи.
С днем победы! -
Седем сина, цели семейства, малки деца...Война. Нека живеем в мир и гледаме войната само на филми. Благодаря ви Ангар и Антонела!!!
-
Нека живеем в мир!!! Горещи поздрави и от мен!
-
Благодаря ти, Светланал, че с този постинг сподели и ни даваш повод и възможност да споделим и ние чувствата си. Много хубаво разказваш, покъртително.
Има една книга - "Блокадна книга", за блокадата на Ленинград. Когато и да я разтворя, плача над нея. И жалко, че в България този ден официално почти не се споменава, премълчава се, сякаш нищо не е имало. И толкова е това срамно за нас - като славянски народ!
За щастие все още можем да гледаме руска телевизия - и да видим как този велик народ празнува деня на победата. Какъв парад направиха, как ликуват, и как скърбят. Особено ме порази паметникът на майката със седемте отлитащи жерави над нея - седемте й сина, загинали във войната! -
Благодаря ви скъпи мои, че уважихте празника! Преди много години гледах документален филм за обсадения Ленинград. Яли са мишки, плъхове, коне, защото птиче не е можело да префръкне в града. Една майка през сълзи разказваше как едното й дете умряло от глад. Другото също се подуло и за да спаси детето си от сигурна гладна смърт е рязала месо от мъртвото си дете... Детето й оцеляло. Това не е филм!!! Помня като малка, всяко лято през ваканциите по три месеца сме ходили в Съюза на гости. В България хората спестяваха да си купят жилища, строяха вили, там се изваждаше целият хладилник. Пиеха, пееха и плачеха. Започнаха да купуват апартаменти чак като дойде перестройката. Те просто се радваха на живота и е имало защо! Нека децата ни живеят щастливо и научават за войната само от филмите!!! Нека живеем в мир!
-
Отново се върнах...
( http://www.vbox7.com/play:e0fa1d6c )
Поразена!
-
Светлана, поклон от мен за голямото ти сърце и за това, че помниш Таня Савичева! Баба ми по баща е рускиня и не се изморявам да доказвам, че войната и фашизмът се случват от семена със 100-процентова кълняемост. От много хора зависи да не го допускат! Нека да бъдем винаги в час по съхраняване на живота! Ти си!!!
-
Не бих могла да коментирам...
Поклон пред загиналите и живите свидетели!
Светлана* -
Благодаря Весислава!
-
Поклон пред паметта на загиналите. Радвам се, че все още има хора, които пазят спомена за тях по свой начин. Вашият заслужава уважение.
-
Мили мои, благодаря на всички, че ме уважихте!!! Мая, ден на Европа или ден на победата, няма значение нека има празници, само не войни. Когато пред мен някой заговори за руския народ нещо лошо само казвам: Всеки има право на свое мнение, но да загубиш 20 милиона човешки живота и да останеш човек, в една безмислена война родена от болен мозък си е направо героизъм. Двайсет и повече милиона само руснаци са загинали във Втората световна война, защитавайки своята Родина, своите близки. Таня Савичева е от Ленинград. А там е било ужасяващо страшно по време на обсадата. Нека учим децата си да пишат и рисуват слънца!!! И от нас зависи да живеем в мир! Обичайте живота, обичайте се и ценете всеки миг, заради тези, които са си дали живота, за да са добре децата им. А това сме ние, вие след нас и вашите деца. Само мир да има, всичко друго не е страшно. Благодаря ви!!!
-
нека помним, Светле...!
за да не се повтори никога вече!!!
........
дано сме си извлекли поука...дано!!!
!!! -
Поклон!На един дъх и с насълзени очи прочетох...
-
Моля се да има повече такива като теб, за да спечелим войната на живота веднъж завинаги, след което тази дума да бъде изтрита. Да не съществува. Да я няма, защото няма да има и повод да бъде споменавана.
-
!!!
Никто не забыт, ничто не забыто! -
Разплака ме!
И ми стана страшно!
Ще отпия по една глътка, и ще отлея на земята
за загинаналите...
День победы... ето радость со слезами на глазах...
!!! -
По време на война в човешкия живот настъпват промени...В една гранична ситуация,ситуация между и живота и смъртта е важно как се съхранява човешкото,как надделява над безмилостния ураган на времето...В разказа ти струи носталгия по мирния живот,защото войната е мъчителен път към страданието,към болката...
Но най голямата победа в дни на изпитание е да победиш себе си,да се преродиш в нещо по-добро... -
<a href=http://www.youtube.com/watch?v=A9HlcOL1sc8&feature=related>Пусть всегда будет солнце!</a>
-
Поздрави, Светлана...
-
Честит празник - Честита победа над злото!
Войната е голямо зло, при нея няма победители - всички са победени!
Дано, никога вече, да няма друга световна война!
Дано винаги да живеем в мир!
ПОЗДРАВИ! -
Нека не забравяме ужаса,за да не се повтори!Поклон!
-
Честит празник - ДЕН НА ПОБЕДАТА! Разплака ме, Светлана! Дано децата ни разберат за това и не го допускат никога вече! Ние трябва да йм кажем! Поздрави!
-
Разплака ме!
Нека никога няма войни! -
извъртяхме се, Светле, вече празнуваме ден на Европа, забравили за Таня Савичева и всички, загубили поне по 1 близък...
-
Всем вам: С Днем Победы! Это праздник со слезами на глазах...
-
С днём победы!
страшно е........
Четейки "Книжката на Таня" я запях наум, но не си спомням кой изпълняваше песента нито пък композитора... -
!!!
Прегръщам те, Светли!!!
Дядо ми е бил на фронта, Бог да го прости и цялата му лява страна на сакото беше в ордени и медали, които винаги слагаше на този ден!!!
Беше оглушал с едното ухо от избухнал шрапнел, но се е прибрал жив!!!
Поклон!!! Поклон пред всички които отдадоха живота си и всички, които са участвали в тази война!!! Поклон пред целия руски народ!!! Шапки долу!!!
С ДНЕМ ПОБЕДЬI, Светли!!!
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.64950.html" target="_blank"><img src="http://s5.rimg.info/66ff1705f604c5598c4a4e002ca406d2.gif" border="0" /></a> -
С днем победъ, момичета!!! Войната трябва да се помни, за да не се повтаря! И да, не е бедствие причинено от природата, а идва от самия човек, колко жалко и страшно. Никое дете на този свят не трябва да преживява това. Никой не трябва, никой!!!
-
С днём победы, Светла!
http://www.youtube.com/watch?v=FfiE32iKjYE -
...
с Днем победы, Светлич!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
