Десита - Компренсита
на моята миличка нежна Деси ;)
Десита тъкмо влезе в кабинета си, когато при опита да затвори вратата зад себе си, не успя. Усети някакво съпротивление в дръжката, обърна се и видя причинителя, създаващ съпротивлението. Антон се опитваше да влезе след нея.
- Ей, Деси, не ме карай да влизам с взлом.
Той се усмихна чаровно, а на Деси и стана малко горещо при тази забележка.
Развинтената и фантазия започна да рисува Антон как разбива вратата, за да влезне при нея, да я метне на бюрото и... тя се спря на това "и".
- Кажи, какво искаш?
- Да пием кафе, нали няма да започваш с бумащината веднага?
Докато тя приготвяше кафето, с крайчеца на окото го наблюдаваше как седна на дивана, изпъна напред краката си и скръсти ръце на гърдите. Любимата му поза, с която обичаше да я наблюдава, докато тя остави двете чашки на бюрото.
- Цветанова пак се е разфучала днес, директорът и е вдигнал мерника.
Деси сръбна от горещата течност и нищо не отговори. Гледката пред очите
и беше така пленяваща, че въобще не и беше до Цветанова. Елегантният мъж в кабинета, изпънал се на диванчето, ангажира онова женско съзнание, в което не можеше да се вмъкнат служебните акценти на деня. Под белия ленен панталон изпъкваха силните му бедра, а бялата риза бе леко разкопчана и се виждаха гладките му мъжки гърди. Той бе различен от тълпата мъже, които ходеха не избръснати, космати и ухаещи на пот. Човек винаги можеше да разпознае откъде е минал по оставащата следа парфюм. Мда, той не беше мачо, ухаещ на чесън, гордеещ се със своята космена флора.
Антон продължаваше да говори нещо, от което Деси чуваше само "... а пък Крандов е такава досада..." и останалото се изпаряваше, както парата на димящото кафе. Запалила цигара, тя прилепи фаса до тръпнещите си устни и засмука жадно. В съзнанието и се появи картина, че засмуква нещо друго и очите и се спряха върху дюкяна на панталона му.
- Деси, ти май не ме слушаш, да не би да имаш някакви проблеми?
Тя засмука още веднъж от цигарата, изпусна дима и го погледна в очите.
- Ммм да, Тони, имам един проблем и смятам да го реша веднага.
Стана от бюрото, пристъпи към вратата, завъртя ключа и се обърна към него.
Приближи се към скования мъж, усети как тялото му се напрегна в очакване и зениците му се разшириха, гледайки я с интерес.
С десния си крак тя разтвори неговия крак, направи си местенце да приклекне пред него. Усещайки че цялото и същество трепери от вълнение, тя се мобилизира за част от секундата и с уверени ръце разкопча колана. Пръстчетата и заиграха над копчетата, издърпвайки и ластика на слиповете му.
Тя докосна топлата му плът и усети пулсациите, които го изтръгнаха от спокойствието на духа и само за миг малкият порасна. Нямаше нужда да го поглежда, знаеше, че е шокиран и поради тази причина не чуваше
ни вопъл, ни стон. Знаеше какво иска, нямаше нужда от напътстващи стенания.
Антон не издържа много дълго, напиращата гореща течност да изригне той не спря. В този момент Цветанова влетя в кабинета с папка в ръка и едва не припадна от гледката, на която се оказа нежелан свидетел. А тя беше потресаваща - Деси коленичила пред колегата си, хванала с едната ръка достойнството му, а с другата забърсвайки устните си.
Оказа се, че Десита не е заключила добре вратата, дали от вълнение или нарочно - това единствено тя знае. На края на работния ден тя чу от чистачката, че Антон е дошъл сутринта на работа и малко по-късно си е тръгнал под предлог, че му е зле. Цяла седмица той бе в болнични, а Цветанова вече чукаше при всяко влизане в кабинета. :)
© Иван Кобрата Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Готино разказче.
-
Мисля, че не съм се объркала, но няма значение. Разказът е написан като аналогия на разказа на Мила - "Обяд с почти познат" - Мила пише разказите на базата на своите секуални фантазии, докато Иван - пише иронично една такава ситуация ако се случи в действителност. Той описва в разказа си жената-вап, жената-хищница, което през погледа на един мъж според мен не е чак толкова сексапилна! Има може би изключения, когота между двамата има флуиди, но и тогава нещата не стават като в евтини популярни порноразказчета за хора в пубертетна възраст!
-
Нели, само не разбрах, на ТЕБ, какъв ти е проблема в случая!?
И ДА, има значение колко призведения си написал!
Какво общо има Миличка тук? И нещо лошо ли виждаш в сексуалното и въображение???
Изразила съм мнение и го отстоявам.
Не виждам твоя коментар относно произведението?!
Ако имаш да ми кажеш нещо лично, има пощи за това! -
Кремена, не смятам, че тук става въпрос за това дали си написал едно произведение, или 100 и кусур! Мен лично също ми е направило впечатление сексуалното въображение на Миличка, но това си е лично неин проблем. Аз лично се ограничавам само с иронични забележки!
-
Ясно! Ти като в разказа... Край и начало!
-
Няма да има следващ разказ....поне на този етап.
И съм далеч от мисълта да си набирам тук почитатели та било то и в твое лице.
Колкото и да ми се къса сърцето от тази мисъл все ще го преглътна някак си ...хм навярно със студена бира
Със здраве Крем!!! -
Само едно призведение, не е достатъчно да се наложиш като автор!
Независимо къде се е развило събитието, разказа не предлага на четящия нищо съществено!
Така наречената от теб - "динамика"... беше умопомрачителна!
Начало, прекалено бързо действие и почти никакъв край.
Ако това мислиш Е, "Спиращ дъха разказ", то няма да намериш почитател в мое лице!
Нищо лично, Иване, Иване...
Чакам следващия разказ... -
Благодаря ти за забележката.
Поправих каквото можах.
А колкото до "Прекалено кратък, неангажиращ разказ.
Бърз преход, бърз оргазъм...
Не успя да ме завладее!"
Знам че предпочиташ разтегнатите локуми и протакани оргазми, но
явно не забеляза че цялато действие се развива в службата където предпоставя за бързи действия...
Но ако липсваше динамиката в книгите никой нямаше да ги чете. -
"Докато тя пускаше кафето" - "докато тя остави двете чашки на бюрото"
"Елегантният мъж в кабинета, изпънал се на диванчето, АНГАЖИРАХА онова женско съзнание"
Горните два цитата ме учудиха!
Прекалено кратък, неангажиращ разказ.
Бърз преход, бърз оргазъм...
Не успя да ме завладее!
Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
