Десита - Компренсита
на моята миличка нежна Деси ;)
Десита тъкмо влезе в кабинета си, когато при опита да затвори вратата зад себе си, не успя. Усети някакво съпротивление в дръжката, обърна се и видя причинителя, създаващ съпротивлението. Антон се опитваше да влезе след нея.
- Ей, Деси, не ме карай да влизам с взлом.
Той се усмихна чаровно, а на Деси и стана малко горещо при тази забележка.
Развинтената и фантазия започна да рисува Антон как разбива вратата, за да влезне при нея, да я метне на бюрото и... тя се спря на това "и".
- Кажи, какво искаш?
- Да пием кафе, нали няма да започваш с бумащината веднага?
Докато тя приготвяше кафето, с крайчеца на окото го наблюдаваше как седна на дивана, изпъна напред краката си и скръсти ръце на гърдите. Любимата му поза, с която обичаше да я наблюдава, докато тя остави двете чашки на бюрото.
- Цветанова пак се е разфучала днес, директорът и е вдигнал мерника.
Деси сръбна от горещата течност и нищо не отговори. Гледката пред очите
и беше така пленяваща, че въобще не и беше до Цветанова. Елегантният мъж в кабинета, изпънал се на диванчето, ангажира онова женско съзнание, в което не можеше да се вмъкнат служебните акценти на деня. Под белия ленен панталон изпъкваха силните му бедра, а бялата риза бе леко разкопчана и се виждаха гладките му мъжки гърди. Той бе различен от тълпата мъже, които ходеха не избръснати, космати и ухаещи на пот. Човек винаги можеше да разпознае откъде е минал по оставащата следа парфюм. Мда, той не беше мачо, ухаещ на чесън, гордеещ се със своята космена флора.
Антон продължаваше да говори нещо, от което Деси чуваше само "... а пък Крандов е такава досада..." и останалото се изпаряваше, както парата на димящото кафе. Запалила цигара, тя прилепи фаса до тръпнещите си устни и засмука жадно. В съзнанието и се появи картина, че засмуква нещо друго и очите и се спряха върху дюкяна на панталона му.
- Деси, ти май не ме слушаш, да не би да имаш някакви проблеми?
Тя засмука още веднъж от цигарата, изпусна дима и го погледна в очите.
- Ммм да, Тони, имам един проблем и смятам да го реша веднага.
Стана от бюрото, пристъпи към вратата, завъртя ключа и се обърна към него.
Приближи се към скования мъж, усети как тялото му се напрегна в очакване и зениците му се разшириха, гледайки я с интерес.
С десния си крак тя разтвори неговия крак, направи си местенце да приклекне пред него. Усещайки че цялото и същество трепери от вълнение, тя се мобилизира за част от секундата и с уверени ръце разкопча колана. Пръстчетата и заиграха над копчетата, издърпвайки и ластика на слиповете му.
Тя докосна топлата му плът и усети пулсациите, които го изтръгнаха от спокойствието на духа и само за миг малкият порасна. Нямаше нужда да го поглежда, знаеше, че е шокиран и поради тази причина не чуваше
ни вопъл, ни стон. Знаеше какво иска, нямаше нужда от напътстващи стенания.
Антон не издържа много дълго, напиращата гореща течност да изригне той не спря. В този момент Цветанова влетя в кабинета с папка в ръка и едва не припадна от гледката, на която се оказа нежелан свидетел. А тя беше потресаваща - Деси коленичила пред колегата си, хванала с едната ръка достойнството му, а с другата забърсвайки устните си.
Оказа се, че Десита не е заключила добре вратата, дали от вълнение или нарочно - това единствено тя знае. На края на работния ден тя чу от чистачката, че Антон е дошъл сутринта на работа и малко по-късно си е тръгнал под предлог, че му е зле. Цяла седмица той бе в болнични, а Цветанова вече чукаше при всяко влизане в кабинета. :)
© Иван Кобрата All rights reserved.
