на моята миличка нежна Деси ;)
Десита тъкмо влезе в кабинета си, когато при опита да затвори вратата зад себе си, не успя. Усети някакво съпротивление в дръжката, обърна се и видя причинителя, създаващ съпротивлението. Антон се опитваше да влезе след нея.
- Ей, Деси, не ме карай да влизам с взлом.
Той се усмихна чаровно, а на Деси и стана малко горещо при тази забележка.
Развинтената и фантазия започна да рисува Антон как разбива вратата, за да влезне при нея, да я метне на бюрото и... тя се спря на това "и".
- Кажи, какво искаш?
- Да пием кафе, нали няма да започваш с бумащината веднага?
Докато тя приготвяше кафето, с крайчеца на окото го наблюдаваше как седна на дивана, изпъна напред краката си и скръсти ръце на гърдите. Любимата му поза, с която обичаше да я наблюдава, докато тя остави двете чашки на бюрото.
- Цветанова пак се е разфучала днес, директорът и е вдигнал мерника.
Деси сръбна от горещата течност и нищо не отговори. Гледката пред очите
и беше така пленяваща, че въобще не ...