Заваля. Капките бавно се пронизваха през клоните на дърветата и се сливаха със земята. Пролетният дъжд подплаши играещите деца и те се затичаха към блоковете си.
‘И тая криеница не я доиграхме...‘ помисли си Митко.
Компанията се разотиде, играта се развали, а над навъсеното априлско небе останаха само три деца – Митко, Ани и Лили.
- Какво правиш? – попита Ани, вперила поглед в приятелката си, която се въртеше под дъжда.
Митко само се намръщи
- Хайде да 'земем да се скрием някъде... дайте да вървим на пейките, там е сухо.
Лили спря да се върти, но остана загледана нагоре още малко. После се затича, за да настигне останалите двама, които вече наближаваха пейките. А там наистина беше сухо. Децата седнаха и зареяха погледите си в капките, които се разбиваха в асфалта. Улицата я бяха ремонтирали съвсем скоро и повърхността ù беше идеално гладка.
- Дайте да играем на нещо, дее... – първа наруши мълчанието Ани и нетърпеливо побутна топката, която се търкаляше в краката ù.
- Например? – Митето ...