15.02.2019 г., 23:42 ч.  

Диагноза "аутизъм" 

245 10 24
2 мин за четене

© Руми Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • rumbic (Руми)
    Благодаря ти, Латинка! Хубава вечер и на теб!
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    "Господи, вярвам, че на никого не си дал повече, отколкото може да понесе човек!"

    Така е! Но Бог може и да изцерява, според вярата ни!

    На няколко пъти четох разказа ти, Руми! Засегнала си много болезнена тема, но нещата трябва да се казват с истинските им имена! Децата са нашето бъдеще! Нека да се молим за тяхното пълно изцерение и да ги обичаме!

    Хубава и творческа вечер!
  • rumbic (Руми)
    Исмаиле, Силве, благодаря ви, че се отбихте, приятели!
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Много е истински разказа ти Руми, от него струят обич, сила и топлина. Прегръщам те!
  • Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
    С Елиза 13! Поздрави, Руми!
  • rumbic (Руми)
    Антоан, радва ме твоето присъствие, винаги имаш какво да кажеш, за което ти благодаря!
    Скъпа Мария, казвала съм го и преди, но ти наистина си като светъл лъч на моята страничка и благодаря за възможността да "общувам" с човек като теб! Благодаря ти от сърце!
  • Елиза13 (Мария)
    Определено прозата ти е дар мила, Руми! Разказът ти е изтръгнат от едно страдащо, измъчено но и уповаващо сърце.Толкова истински и реален! Наистина само човек , който е много близо до такава болка може да я пресъздаде с такова въздействие. Възникват хиляди въпроси пред лирическата, но тя вече е открила отговора и смирено го следва с надежда.
    "Господи, вярвам, че на никого не си дал повече, отколкото може да понесе човек!"
    Поздравявам те и силно те прегръщам прекрасна , Руми!
  • meteor (Antoan)
    Истинско! Всичко е в Божиите ръце. Трябват и молитви от сърце и душа и възможно най-добрите лекари, (към които сам Бог ни води).
    Написала си всичко с така нежната и специфична за теб тъга и човешка топлота.
    Поздрави, Руми!
  • rumbic (Руми)
    Иржи, ако знаеш само колко много ме зарадва, че намина от тук! Благодаря ти за споделеното и за подкрепата, която ми е толкова необходима! Хубав и усмихнат неделен следобет ти желая!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Звучи толкова истинско ,Руми и хубаво направи,че ни разказа тоя случай!Дъщеря ми,която е учителка,в един клас има две такива деца,защото тук няма специализирани училища,а искат да "помогнат" като ги социализират,само,че става обратното...Изглежда са два вида аутисти-в нейния клас са тихите,дълбоко вглъбени и се занимават по свой избор,а не с урока!Лошото е,че стават плячка на буйните деца в класа и тук е ролята на учителя-да ги закриля и "събужда" доколкото може.Само,че не се наричат аутисти,нещо друго,но го забравих.А мой съсед има внучка,само,че в Америка,която до пубертета беше буйния формат,а после се укроти и сега е една нормална,много умна "госпожица" И не като комплимент-добре разказваш....
  • rumbic (Руми)
    Кети, Мариана, Младене, благодаря ви, че взехте отношение по темата!
    Пожелавам ви спокойна съботна вечер!
  • vega666 (Младен Мисана)
    Такива неща се случват, но все ми се струва, че плочата може да се обърне и да се понесе вълшебна музика. Трябва търпение и срещи с добри специалисти по аутизъм. В ранна възраст всичко е преодолимо. Чувал съм, че тези деца добре се повлияват от среща с делфини. Има и една американска авангардна програма, наречена ABC, която дава много обнадеждаващи резултати. Нерядко деца-аутисти проявяват забележителни способности в дадено направление, граничещи с гениалност. Внучката на леля ми е дете-аутист. На 13 навършени години тя все още не може да проговори. Но този случай е много рядък и особено тежък. Необходими са внимание, такт и повишена наблюдателност от страна на родителя, и както казах - консултации със специалисти. Много трогателен разказ си написала, Руми. Пропит с тъга и с надежда!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Различията трудно се приемат в обществото, а най-близките хора страдат най-силно. Хубав разказ.
  • Katriona (Кети Рашева)
    Не зная колко може да понесе човек... понякога мислим, че сме на предела на силите си и пак издържаме. Нямам лично отношение към темата, но съм преживяла нещо подобно и зная, че всеки ден в този ад е равен на десет години!
  • rumbic (Руми)
    LiaNik (И.К.) Изненадах се много приятно от отношението ти по темата, за което ти благодаря! Имам лични наблюдения относно аутизма и знам колко е трудно да се живее в свят, който почти не те разбира, а тези деца имат болезнена нужда от много любов, от много разбиране, от много внимание и....от всичко по много. Темата е обширна и всеки има свой поглед върху нещата, а аз реших без да досаждам, съвсем кратичко да загатна, що е това аутизъм и как го приемат околните!
    Благодаря на всички вас, Валя, Живка, Иван, Гавраиле....
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Руми,болезнена тема и може би за това като че ли предпочитаме да не се задържаме много на нея.По ни е лесно да се правим че не я забелязваме.Добре е че си се спряла на нея и чакам продължението и.
    Поздравление!
  • honesty (Живка Колева)
    Когато четеш нещо според мен трябва да се разтоварваш,да ти е готино,а не да се товариш,същото важи и за общуването!
  • Mitvans (Иван Митов)
    Разказът ти е изключително интересен и дава ценни сведения по темата! Прочитайки го и аз останах с впечатлението, че ще го продължиш. Според мен, често пъти хора с такива проблеми са изключително надарени, но срещат проблем в общуването с другите-.
    И това ги прави самотни.
    Поздравления!
  • honesty (Живка Колева)
    Браво,продължавайте,успешно може да пишете и за други болести,например алцхаймер или старческа деменция!
  • yotovava (Валентина Йотова)
    Ние никога не знаем от коя страна ще дойдем.
    Разказът мисля, че ще има продължение.
  • LiaNik (И.К.)
    Не ми стигна коментарното поле, но наистина много ми хареса разказът ти. Три различни гледни точки - три вътрешни свята - обединени в една семейна вселена. От мен - поздравления за създаването на този красив разказ. Хубава събота и неделя!
  • LiaNik (И.К.)
    "Често се чувстваше емоционално срината, понякога плачеше, но тайничко, не искаше никой да вижда безсилието ѝ, само вечер се осмеляваше да изкаже своята болка..." Руми, прозата те обича и децата аутисти наистина имат един друг поглед към света - този на емоционалната цветност, звучност и предметност. Да, те обичат дрънчащи предмети - ключове, пощенски кутии, болтове, но наистина са много умни и уникални, както е написал и г-н Станев! Но в разказа си ти не само си описала едно дете с аутизъм, а и как реагират родителите...Но най-вече как една жена има способността да се справя с болката и да е отворена към различието в детето си. И аз съм гледала филм...трудно се намира и го гледах на английски за едно дете със силно изразен или по-скоро дълбок аутизъм, което благодарение на едно куче започна да живее нормално и даже да говори. А дълбочината или степента на аутизма са различни, но общото са предметите издаващи дрънчащ звук, отключващи, заключващи врати и брави и трудното говорене.
  • rumbic (Руми)
    Да, така е, Стойчо, темата е интересна и мисля, че за това се знае сравнително малко. Наскоро гледах репортаж за момче аутист, което е завършило училище и си търси работа, изключително интелигентен, но поради поставената му диагноза никой работодател не го наема!
    Благодаря ти, че се отби!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Понякога Господ (Природата) дава едно за сметка на друго...
    Много от тези деца са генетично нестандартни,но и уникални!
    Хубава тема за разсъждения.Но до сега не съм чувал за хора-аутисти с престъпни намерения.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.