Диагноза "аутизъм"
Multi-part work
-
2248 13 23Prose
-
1382 9 22Prose » Short stories
Тя се роди през есента, когато дърветата променяха своят облик и бяха много красиви, също като нея, най-очарователното бебе! Е, да, всички бебета са толкова сладки със своите розови и пухени бузки и няма човек, който да не се разнежи в присъствието им.
Наближаваше времето когато малкото съкровище трябваше да започне да учи и да произнася първите си думички, да сочи с пръстче разни неща и да радва всички наоколо. Да, но такъв период при тях не настъпи. Тя просто не говореше, не се интересуваше особено от околния свят, не реагираше по никакъв начин когато баща ѝ се прибираше от работа, а той все се надяваше малкото му момиченце да изрази някакви радостни емоции от присъствието му, но за сметка на това, тя болезнено обсебваше майка си. Горката жена не можеше да се отдалечи от погледа ѝ!
Разходките започнаха да се превръщат в нещо драматично, защото детето не позволяваше да сменят маршрута, минаваха винаги по едни и същи улици и ако майка ѝ имаше неблагоразумието да се отклони в друга посока, малката започваше да плаче неутешимо, дори истерично.
Дойде моментът в който детската количка вече не им трябваше и краченцата започнаха да тичат като за световно, но това донесе със себе си нови беди. Не защото тичаше, просто пощенските кутии на всички възможни къщи се оказаха толкова интересни, че тя се спираше пред абсолютно всяка и започваше да отваря и затваря капаците им, те дрънчаха а този шум ѝ харесваше. Не съществуваха никакви други интересни неща, сякаш пощенските кутии бяха единственото нещо което виждаше и можеше да ги отваря и затваря до безкрайност. Никога не излизаше без любима играчка, не я пускаше за нищо на света, не ставаше и не лягаше без нея. Хранеше се с определени неща, не приемаше абсолютно никакви нововъведения. Тя просто не обичаше промени, изпадаше в тревожни състояния а утешаването ѝ бе трудно и мъчително. Настъпи моментът в който майка ѝ започна да ограничава разходките, притесняваше се от озадачените си съседи, които често и даваха неуместни съвети. На пръв поглед детето изглеждаше абсолютно като всички останали деца, но когато човек останеше за по-дълго с нея, забелязваше различията. Посъветваха се с педиатър и уговориха час за специалист в тази област, започнаха да правят различни тестове, някои от които отчетоха високо ниво на интелигентност. Но в крайна сметка на момиченцето бе поставена диагноза "аутизъм".
''Аутизъм! Но как така!" – Баща ѝ недоумяваше, сякаш бе застрахован от непредвидени случки в живота и нямаше как точно неговото дете да бъде аутист, а сега се чувстваше като измамен!
Посъветваха ги да запишат момиченцето в местната детска градина с надеждата, че покрай другите деца ще преодолее някои от своите зависимости и ще се адаптира към околния свят. В началото учителките я приеха радушно, но след няколко седмици семейството забеляза как отношението им започна да се променя, станаха хладни и отегчени.
Майката на момиченцето осъзнаваше, че самата тя започва да се изолира, избягваше местата на които обикновено родители водеха своите деца, винаги търсеше безлюдни такива.
Често се чувстваше емоционално срината, понякога плачеше, но тайничко – не искаше никой да вижда безсилието ѝ, само вечер се осмеляваше да изкаже своята болка в молитва, тогава даваше воля на чувствата си:
"Господи, вярвам, че на никого не си дал повече, отколкото може да понесе човек!"
© Руми All rights reserved.
