rumbic (Руми)
329 4585
Feb 15, 2019, 11:42 PM  

 Диагноза "аутизъм" 

  Prose
1788 13 23
Multi-part work
2 мин reading

Тя се роди през есента, когато дърветата променяха своят облик и бяха много красиви, също като нея, най-очарователното бебе! Е, да, всички бебета са толкова сладки със своите розови и пухени бузки и няма човек, който да не се разнежи в присъствието им.

 

Наближаваше времето когато малкото съкровище трябваше да започне да учи и да произнася първите си думички, да сочи с пръстче разни неща и да радва всички наоколо. Да, но такъв период при тях не настъпи. Тя просто не говореше, не се интересуваше особено от околния свят, не реагираше по никакъв начин когато баща ѝ се прибираше от работа, а той все се надяваше малкото му момиченце да изрази някакви радостни емоции от присъствието му, но за сметка на това, тя болезнено обсебваше майка си. Горката жена не можеше да се отдалечи от погледа ѝ! 

Разходките започнаха да се превръщат в нещо драматично, защото детето не позволяваше да сменят маршрута, минаваха винаги по едни и същи улици и ако майка ѝ имаше неблагоразумието да се отклони в друга посока, малката започваше да плаче неутешимо, дори истерично. 

Дойде моментът в който детската количка вече не им трябваше и краченцата започнаха да тичат като за световно, но това донесе със себе си нови беди. Не защото тичаше, просто пощенските кутии на всички възможни къщи се оказаха толкова интересни, че тя се спираше пред абсолютно всяка и започваше да отваря и затваря капаците им, те дрънчаха а този шум ѝ харесваше.  Не съществуваха никакви други интересни неща, сякаш пощенските кутии бяха единственото нещо което виждаше и можеше да ги отваря и затваря до безкрайност. Никога не излизаше без любима играчка, не я пускаше за нищо на света, не ставаше и не лягаше без нея. Хранеше се с определени неща, не приемаше абсолютно никакви нововъведения. Тя просто не обичаше промени, изпадаше в тревожни състояния а утешаването ѝ бе трудно и мъчително. Настъпи моментът в който майка ѝ започна да ограничава разходките, притесняваше се от озадачените си съседи, които често и даваха неуместни съвети. На пръв поглед детето изглеждаше абсолютно като всички останали деца, но когато човек останеше за по-дълго с нея, забелязваше различията.  Посъветваха се с педиатър и уговориха час за специалист в тази област, започнаха да правят различни тестове, някои от които отчетоха високо ниво на интелигентност. Но в крайна сметка на момиченцето бе поставена диагноза "аутизъм". 

''Аутизъм! Но как така!" – Баща ѝ недоумяваше, сякаш бе застрахован от непредвидени случки в живота и нямаше как точно неговото дете да бъде аутист, а сега се чувстваше като измамен! 

Посъветваха ги да запишат момиченцето в местната детска градина с надеждата, че покрай другите деца ще преодолее някои от своите зависимости и ще се адаптира към околния свят. В началото учителките я приеха радушно, но след няколко седмици семейството забеляза как отношението им започна да се променя, станаха хладни и отегчени.

Майката на момиченцето осъзнаваше, че самата тя започва да се изолира, избягваше местата на които обикновено родители водеха своите деца, винаги търсеше безлюдни такива.

Често се чувстваше емоционално срината, понякога плачеше, но тайничко – не искаше никой да вижда безсилието ѝ, само вечер се осмеляваше да изкаже своята болка в молитва, тогава даваше воля на чувствата си:

"Господи, вярвам, че на никого не си дал повече, отколкото може да понесе човек!"

» next part...

© Руми All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много истински разказ. Работила съм с дете със Синдром на Даун и знам колко е труден животът на родителите. Поздравления!
  • Благодаря ти, Латинка! Хубава вечер и на теб!
  • "Господи, вярвам, че на никого не си дал повече, отколкото може да понесе човек!"

    Така е! Но Бог може и да изцерява, според вярата ни!

    На няколко пъти четох разказа ти, Руми! Засегнала си много болезнена тема, но нещата трябва да се казват с истинските им имена! Децата са нашето бъдеще! Нека да се молим за тяхното пълно изцерение и да ги обичаме!

    Хубава и творческа вечер!
  • Исмаиле, Силве, благодаря ви, че се отбихте, приятели!
  • Много е истински разказа ти Руми, от него струят обич, сила и топлина. Прегръщам те!
  • С Елиза 13! Поздрави, Руми!
  • Антоан, радва ме твоето присъствие, винаги имаш какво да кажеш, за което ти благодаря!
    Скъпа Мария, казвала съм го и преди, но ти наистина си като светъл лъч на моята страничка и благодаря за възможността да "общувам" с човек като теб! Благодаря ти от сърце!
  • Определено прозата ти е дар мила, Руми! Разказът ти е изтръгнат от едно страдащо, измъчено но и уповаващо сърце.Толкова истински и реален! Наистина само човек , който е много близо до такава болка може да я пресъздаде с такова въздействие. Възникват хиляди въпроси пред лирическата, но тя вече е открила отговора и смирено го следва с надежда.
    "Господи, вярвам, че на никого не си дал повече, отколкото може да понесе човек!"
    Поздравявам те и силно те прегръщам прекрасна , Руми!
  • Иржи, ако знаеш само колко много ме зарадва, че намина от тук! Благодаря ти за споделеното и за подкрепата, която ми е толкова необходима! Хубав и усмихнат неделен следобет ти желая!
  • Звучи толкова истинско ,Руми и хубаво направи,че ни разказа тоя случай!Дъщеря ми,която е учителка,в един клас има две такива деца,защото тук няма специализирани училища,а искат да "помогнат" като ги социализират,само,че става обратното...Изглежда са два вида аутисти-в нейния клас са тихите,дълбоко вглъбени и се занимават по свой избор,а не с урока!Лошото е,че стават плячка на буйните деца в класа и тук е ролята на учителя-да ги закриля и "събужда" доколкото може.Само,че не се наричат аутисти,нещо друго,но го забравих.А мой съсед има внучка,само,че в Америка,която до пубертета беше буйния формат,а после се укроти и сега е една нормална,много умна "госпожица" И не като комплимент-добре разказваш....
  • Кети, Мариана, Младене, благодаря ви, че взехте отношение по темата!
    Пожелавам ви спокойна съботна вечер!
  • Такива неща се случват, но все ми се струва, че плочата може да се обърне и да се понесе вълшебна музика. Трябва търпение и срещи с добри специалисти по аутизъм. В ранна възраст всичко е преодолимо. Чувал съм, че тези деца добре се повлияват от среща с делфини. Има и една американска авангардна програма, наречена ABC, която дава много обнадеждаващи резултати. Нерядко деца-аутисти проявяват забележителни способности в дадено направление, граничещи с гениалност. Внучката на леля ми е дете-аутист. На 13 навършени години тя все още не може да проговори. Но този случай е много рядък и особено тежък. Необходими са внимание, такт и повишена наблюдателност от страна на родителя, и както казах - консултации със специалисти. Много трогателен разказ си написала, Руми. Пропит с тъга и с надежда!
  • Не зная колко може да понесе човек... понякога мислим, че сме на предела на силите си и пак издържаме. Нямам лично отношение към темата, но съм преживяла нещо подобно и зная, че всеки ден в този ад е равен на десет години!
  • LiaNik (И.К.) Изненадах се много приятно от отношението ти по темата, за което ти благодаря! Имам лични наблюдения относно аутизма и знам колко е трудно да се живее в свят, който почти не те разбира, а тези деца имат болезнена нужда от много любов, от много разбиране, от много внимание и....от всичко по много. Темата е обширна и всеки има свой поглед върху нещата, а аз реших без да досаждам, съвсем кратичко да загатна, що е това аутизъм и как го приемат околните!
    Благодаря на всички вас, Валя, Живка, Иван, Гавраиле....
  • Руми,болезнена тема и може би за това като че ли предпочитаме да не се задържаме много на нея.По ни е лесно да се правим че не я забелязваме.Добре е че си се спряла на нея и чакам продължението и.
    Поздравление!
  • Когато четеш нещо според мен трябва да се разтоварваш,да ти е готино,а не да се товариш,същото важи и за общуването!
  • Разказът ти е изключително интересен и дава ценни сведения по темата! Прочитайки го и аз останах с впечатлението, че ще го продължиш. Според мен, често пъти хора с такива проблеми са изключително надарени, но срещат проблем в общуването с другите-.
    И това ги прави самотни.
    Поздравления!
  • Браво,продължавайте,успешно може да пишете и за други болести,например алцхаймер или старческа деменция!
  • Ние никога не знаем от коя страна ще дойдем.
    Разказът мисля, че ще има продължение.
  • Не ми стигна коментарното поле, но наистина много ми хареса разказът ти. Три различни гледни точки - три вътрешни свята - обединени в една семейна вселена. От мен - поздравления за създаването на този красив разказ. Хубава събота и неделя!
  • "Често се чувстваше емоционално срината, понякога плачеше, но тайничко, не искаше никой да вижда безсилието ѝ, само вечер се осмеляваше да изкаже своята болка..." Руми, прозата те обича и децата аутисти наистина имат един друг поглед към света - този на емоционалната цветност, звучност и предметност. Да, те обичат дрънчащи предмети - ключове, пощенски кутии, болтове, но наистина са много умни и уникални, както е написал и г-н Станев! Но в разказа си ти не само си описала едно дете с аутизъм, а и как реагират родителите...Но най-вече как една жена има способността да се справя с болката и да е отворена към различието в детето си. И аз съм гледала филм...трудно се намира и го гледах на английски за едно дете със силно изразен или по-скоро дълбок аутизъм, което благодарение на едно куче започна да живее нормално и даже да говори. А дълбочината или степента на аутизма са различни, но общото са предметите издаващи дрънчащ звук, отключващи, заключващи врати и брави и трудното говорене.
  • Да, така е, Стойчо, темата е интересна и мисля, че за това се знае сравнително малко. Наскоро гледах репортаж за момче аутист, което е завършило училище и си търси работа, изключително интелигентен, но поради поставената му диагноза никой работодател не го наема!
    Благодаря ти, че се отби!
  • Понякога Господ (Природата) дава едно за сметка на друго...
    Много от тези деца са генетично нестандартни,но и уникални!
    Хубава тема за разсъждения.Но до сега не съм чувал за хора-аутисти с престъпни намерения.
Random works
: ??:??