17.09.2010 г., 12:20

Диалози с Писателката XIII (Финал)

941 0 0
1 мин за четене

Не се прибрах нито следобеда, нито през нощта – бях открил един малък бар и прекарах там цялото време. Опитвах се да отмия раздразнението и тъгата си първо с мохито, а по-късно вечерта и с ром. Нищо не помогна. Барманът бе опитал да ме заговори, но не се получи. Исках да говоря само със себе си.

 Ядосвах се на горещината, на музиката, на бармана и най-вече на проклетия ром, че не ме хваща. На сутринта с нежелание се върнах в стаята си, за да я намеря празна. Липсата ù ми донесе неочаквано облекчение, не исках да я виждам.

 Но тя не се върна нито вечерта, нито на следващия ден, нито след три дни. А аз се усетих как стоя по цял в стаята и я чакам. На четвъртия ден се отказах, събрах си багажа и отидох да оставя ключа на рецепцията.

-  Господине, тя остави писмо за Вас.

Зачудих се за миг дали да го взема, после го грабнах от ръката на момчето и седнах в бара на хотела.

Прочетох писмото ù само веднъж и после го изхвърлих. Винаги щях да съжалявам заради това, защото тя никога повече не ми писа.

 Никога няма да забравя и какво ми беше написала:

„Бебел има право да ме нарича само племенницата ми. Ще се срещнем отново, Виктор.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...