Днес живях
Една красива история, нямаше край. Беше лято, слънцето печеше, а усмивката стигаше до парещия бряг, където твореше любовта... Всяка сутрин отивах до морския бриз, да вдишвам любовта, да се потопя в тази свобода и да крача смело, за да бъда себе си. Един ден близо до морето срещнах непознат човек. Попитах го колко е часът, а той ми отвърна – време е за любов... Една сълза се стече и човекът ме попита къде е моята любов, защо съм сама. Нещо в гърдите ми туптеше, непознато чувство... Отвърнах – може би ми е писано да бъда сама или времето още не е дошло. Човекът се усмихна и каза... Времето не е спряло, за всеки влак има пътник. Обърна се и тръгна. Аз вперих поглед в небето, задуха силен вятър, огледах се наоколо, нямаше жива душа. На следващия ден отидох на същото място, видях момче, което гледаше към небето, и се запитах... не е ли момчето за мен! Дълго време го заглеждах, не знаех какво да направя... Приближих се до него и го попитах... Извинявай, колко е часът, а той ми отговори – за мен времето не е важно... защо, го попитах аз. А той ми отвърна – защото любовта е време, не е игра, с която да играеш. Аз останах без думи, обърнах се и той ми хвана ръката. Приближи се и каза... любовта е навсякъде около нас, гледах към небето и се помолих днес да срещна любовта и мисля, че я открих... Целуна ме и ме прегърна, а аз му казах... Днес живях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Владимирова Всички права запазени
