Дневникът- Синтез
Произведение от няколко части към първа част
Дневникът- Синтез
...........................................
Крием в думите световете си. Искаме много. Каквото обичаме. Разделени на хиляди спомени губим време и все се заричаме като тръгнем отново на път да не взимаме нито грам от излишното. На двугърба камила прилича денят, пъплейки бавно с кервана, потъвайки в стъпките на предишното. Обикаля край слънцето и луната. Не усеща как бързо върти се под него земята.
Крием в думите световете си. Каляме си надеждите. Волно. Неволно. Говорим, когато ни писне от всичко, почти доброволно. Не упрекваме, но натякваме, от човечност, която сами си измисляме, притежателното си правото да налагаме своите върху вечните истини. И да съдим правата им. Да се сърдим, извъртайки ги с удивителните си въпросителни. Да се смеем на възникалите в последствие кризи, криейки вторите, необличани, празни от делници ризи. От аритмиите на ближните. От камбаните. От клошарите. От овцете, с които плашим вълка край кошарите.
Крием в думите световете си. Вярата. Пристрастени към сполучливите многоточия облачно се отвръщаме от пулсиращите си слепоочия. Тишината гърми. Бедстват глаголните форми. Прозаично променят света и в албумите цветовете изтичат като капчици кръв, аленееща, в празнотата на римата. По гласа ще посрещнеш ли, скъпи ми Страннико, моята пареща скръб? Би ли съблякъл очите си в зимата?
Щом погалиш света ми ще изпратиш гнева ми зад девет земи, та в десета- да руши и създава сюжета, и макар, справедливо, той на теб и на мен да прилича, в пъти повече може и знае как, и след нас, да обича. Съществително. В настоящето. В своето. В общото. Има място за щастие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
