Добрите самаряни 2

                  Мина време и забравих за този случай.

                  Работех нещо из двора, ръцете кални, когато се почука на желязната врата. Погледнах един   от часовниците  из двора, 10 и 20, кой ли е по това време.

- Идаа, заключено е - по навик се провикнах.

Отключвам, изненада, бай Жельо с шишенце в ръка...

- Петре, абе няма кой да ми капне в окото...

- Влизай, влизай и сядай на стола, само да си измия ръцете със сапун, че виж ги.

Капнах му. Много ми трябва за какво или против какво са тези капки, всеки с  болежките си.

Докато премига, отплеснсхме се, дано да няма градушка, проливни дъждове и най-важното по домашните кладенци да има вода за поливане.

                   Я, днес пак се чука,... часът 10 и 20, погледах изцапаните си с масло ръце, двигателят ще почака, пък и до залез слънце имам времее, време.

- Идаа, заключено е...

Отварям. Отново бай Жельо с шишенцето. Хайде същите процедури и празни приказки...

Цяла седмица подред, все в 10 и 20, чука, мия ръце със сапун, все пак око е, капвам капки, празни прикази докато премигва, и... до обяд каква работа да хванеш.

Стана му навик. Цял месец. Не мога да мръдна никъде, нали ще дойде...

Хайде хора сме, нашепваше добрият глас...

Да бе хора сме, отвръщаше лошият, ако ти паднеш, ще има ли някой да те вдигне, а.

Гледам подминава 10 и 20,... 10 и 25,... 10 и 30, да не се е разсърдил, ще ида до тях.

Звъня, показа се приятна госпожа

- Извинявайте, търся бай Жельо

- А, вижте в работилницата е, отзарана е там, донесли му някаква работа...

- Не, не ми трябва, аз съм Петър, живея отсреща, та му капвам в очите,... а днес не дойде.

- Тази неделя сме тук малко на гости -  смутено рече тя- Уж   щеше  да ти се обажда, а се запилял из работилницата.

Гледай ти каква била работата, а аз припкам да го търся, нали съм от добрите самаряни, трябва да помагаме на ближния си.

                Ох, то добре си лежа до Виолетка, ама колко ли е часът, бай Жельо да не чука,... ами капките, кой ще му сложи.

- И аз не спя - засмя се Виолета и ме пощипна - Беше великолепна, вълнуваща вечер, още тръпна, искам винаги да пренощуваме двамата

- Наистин, уж дойдох за малко, а останах цяла нощ, и сега ако вечерта прерасне в закуска и с кафе, няма да има грешка.

Размърдах се по-осезаемо.

- Ти къде така,... готвиш се да бягаш ли - смееше се тя - Нее, никакво мърдане.

- Искам да ида до в къщи, нали в 10 и 20, идва бай Жельо да му слагам капки в очите - мазничко казах - Отивам и се връщам веднага.

Виолета сякаш се начумери, ощипа ме по силно.

- Ще идеш, ама друг път, а ако можеш - говореше тя престорено гневно и впи в мен ръце, крака, тяло - Никъде няма да ходиш, има медицински пункт, има сестра, да върви там...Ама трябва да се оръси по един лев на манипулация. Добрите бяхме ние, аз му слагах капки, е наклепа ли ми мотичките,... ти му слагаш капки, направи ли ти дръжката на брадвата...не те пускам никъде, всеки да си бере кахъра.

И докто говореше, ръката й бе в междукрачието ми, галеше, играеше си нежно,... до готовност.

- А сега върви така, ако можеш

- Така и аз не искам - шепнех в ухото й - Права си, който си има зор да си му беше кахъра.

Примката й се поразхлаби, нещата ни го усетиха и станаха  едно цяло.

Гледах в унес как едрите й гърди се поклащат, усещах плътните й сочни устни.

Дишахме на пресекулки, запъхтяни от нежността си.

- А знаеш ли, че пропуснахме закуската - смееше се тя - Сега...

- Сегаа - допълних със смях  - Да пропуснем и обяда, имаме оше сили, нали.

Не чакахме някой да ни подканя...

                  Укротени, с нови дрехи, седяхме на диванчето пред стъкленица студена ракия, мешана салата, резени охладени диня и пъпеши, гледахме се милно.

- Виолеткс, ти нали имаш бански, хайде утре да идем до Гърция, Керамоти на море, на плаж, ако ти хареса ще преспим там, ако не, се връщаме - предложих сериозно.

- Добра идея Петенце, а кокошките ни, кой ще им сложи зърно, вода - смееше се тя

Без малко да отдумам, а капките на бай Жельо и щях да разваля всичко.

- Аз пък се замислих, дали и през седмицата плажът работи.

И двамата избухнахме в смях.

Показа се в банския. Все още хубава жена, гледах я любопитно, друго излъчване имаше по оранжев бански, загадъчност.

- Какво, напълняла ли съм - смееше се тя и се поплескваше по ханша

- Не се задълбочавай, прекрасна си, и без това никой няма да те върне от плажа - засмях се

- И какво има друго -попита и се заоглежда

- '' Оранжево небето

     оранжево морето

     оранжево на Вилето

     горнище и долнището...''- изрецитирах.

Миличката тя, вместо да се фръцка пред мен   по бански, срамежливо заотстъпва към стаята  да се преоблече.

                   Беше й малко неловко, жените тук-там по монокини, а тя  с ръце почернели до раменете и крака до коляното, иначе бялаа, бяла, като памук, защото вече снегът не е чак толкова бял. И въпреки сленцезащитния крем успя да се зачерви малко.

- Слагай моята тениска, иначе трябва да спиш на закачалката, ще изгориш, а аз довечера те искм до мен - говорех й тихичко, приглаждах мократа й коса.

Гледаше ме в захлас, само устничките й примърдваха.

- Петенце, тук мога ли...

И без  да се доизкаже, осолените й устни се залепиха за моите. Никой не ни аплодира, никой не ни направи забележка, изглежда на плажа нямаше пуританско настроени.

- Харесва ли ти  това хотелче - я попитах на закуска - Предлагам до 12 часа да сме на плажа, има душове и вместо да горим на слънцето да се прибираме, ако ти харесва, искаш ли да ангажирам отново, за три дни този път.

- Да, да, дааа,...искам, искам - смееше се тя, подскачаше и плескаше с ръце.

Така и правехме, по 2-3 дни на морето, почивка 2-3 дни от слънцето в къщи. Аз прегледах таймерите на капковото, и като бай Ганьо на море, слагахме  по няколко домата, краставици, люти чушки и шише с ракия в кашонче, и вечер на терасата на хотелската стая пийвахме, гледахме замечтано звездите.

                  Вече и аз се изхитрих, вкарвах колата в гаража, спирах радиото през деня, все едно  '' няма ме в къщи ''.

Виолета и тя взе да отблъсква досадниците. Слушам веднъж една от любопитните комшийки, любопитна, че и махаленска клюкарка.

- Виолетоо, Виолето мари, къде си мари...

- Тука -троснато й отговори - Какво си се развикал по пладне

- Имаш ли да ми дадеш...

- Нямам - прекъсна я Виолета - На магазина има

- Ама аз такова - не спираше комшийката

- Такова, онакова, казах ти... Виолета дето даваше и угаждаше на всички, вече я няма...Хайде, че съм къпана и ме е страх да не настина.

Гледаше ме, прехапала устни.

- Петьо, това аз ли съм - попита плахо

- Ти си, какво не вярваш ли - натъртено казах - Така и това заслужават всички, но изглежда възпитанието ни е пречело.

Тя поклати глава. Ама нали нашенското поклащан значи и ДА, и НЕ.

- Знаеш ли, и аз отрязах бай ти Жельо, тропа в 10и 20 на вратата...не мога, в момента заклах и дера зайче, изцапан съм с кръв, искаш  да го наплюят мухите ли, е има здавен пункт...

После набора Иван ми каза, че се оплакал дето не съм му свършил работа, а уж сме съседи.

                Уведомихме децата си, че се срещаме от известно време, а те ни поканиха на гости.

Беше вълнуващо. Не бях виждал катедралата в Кьолн, видях я. Виолета не  беше виждала БигБенда,Окото в Лондон, видя ги.

Посрещнаха ни като истински баща и майка.

Най се радваха внуците. Виолетените внуци говореха на немски и тя ми превеждаше и ми беше екскурзовод, после в Лондон аз играех тази роля.

За нас беше  и гордост, и радост, когато ни наричаха бабо, дядо, гледахме се с премрежени от сълзи очи.

                  Колко бързо се променя човек. Оставяхме доброто самарянство при деца и внуци, какво от това, че децата ни преди са имали други майка и баща,... сега имат нас.

Към съседите вече станахме малко по-сурови, а не жертвоготовни. Отказвахме им услуги, не се интересувахме от техния живот. Ние не ходехме до тях за услуга, не искахме и те да идват.

Лошо ли е, а. 

Да, ще каже някой '' Човек за човека е брат, другар '', но това беше,... сега всеки гледа него си и живее за себе си.

Важното е, че ние с Виолета, макар и да не сме се разписвали по тефтери, живеехме в разбирателство и любов, защото вече имахме не само  нас  си, а големите семейства на децата си с нашите внуци....

                  Всъщност, лоши самаряни няма, нали...

-