18.01.2019 г., 18:27

Добрият човек на пазар

861 1 1
1 мин за четене

              Добрият човек ходеше от сергия на сергия из кооперативния пазар, оглеждаше купищата зеленчуци отблизо с уморените си очи, поглеждаше сложените картончета с цените върху тях, цъкаше с език и мърмореше под мустак:

              - А бе тия хора със златна вода ли поливат, та толкова скъпо струва всичко?

              Продавачите го наблюдаваха с насмешка и го подканяха учтиво:

              - Заповядайте, господине! От кое ще желаете?

             Той благодареше и се преместваше на следващата сергия за оглед.

             Когато се спря на поредната сергия, зад която стоеше младо момиче с дълги чупливи руси коси и лъчезарна усмивка, топла вълна сгря душата на добрия човек. Той също се усмихна и тутакси започна да избира от големия куп домати и внимателно да ги слага в паланзата на сложения до тях кантар. Като се увери, че количеството е достатъчно, се взря в мърдащата червена стрелка по скалата за да види точното тегло.

              - Кило и половина, и няколко грама - се чу звънливото гласче на момичето зад сергията.

              - Я премери и тия краставици - слагайки ги в опразнената паланза,  помоли добрият човек.

              - Кило и двеста - усмихната обяви русавелката.

              Той отброи исканата сума от оскъдната си пенсия в портфейла, благодари и като взе чантичките със зеленчуците се запъти към къщи.

               Добрият човек влезе в кухнята на скромния си дом, остави останалите продукти на масата, а торбичките със зеленчуци премери една по една на домашното си кантарче, за да се увери в точността на направената покупка. Колко горчивина изпълни чувствителната му душа, когато разбра, че не липсват няколко грама, а половината от килограма. Разпери ръце и гледайки към иконата Христова, попита на глас:

              - О, Боже, кога хората на този свят ще спрат да лъжат и крадат, и на пари да се наядат? Колкото отвън беше русо и красиво, толкова отвътре - черно и фалшиво!    

                    

              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

46 място

Коментари

Коментари

  • Прочетох с удоволствие, но и тъга.
    Един откъс от реалността. И когато попадна на подобна история, все си мисля колко много приличаме на кучетата като се джафкаме за кокала...хапем се и кой, колкото успее да отгризе,все му е кяр... Успех!

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...