Можех да усетя липсата на равновесие – беше като лек сърбеж в гърба. Онзи идиот пак раздаваше прекалено много късмет на хората! Вдишах тежко, опитах се да се успокоя и се захванах за работа. Това щеше да отнеме доста време...
Започнах, опитвайки се да разпределя лошия късмет по равно и да го направя колкото се може по-незабележимо. Но това просто не беше достатъчно. Сърбежът се усили. И не ме разбирайте погрешно, забавно ми е да играя ролята на Кармата, за да сваля някой самохвалко на земята, но никак не ми е приятно да им провалям животите изцяло. В този момент обаче сякаш нищо друго не можеше да оправи тази каша. Трябваше да позвъня по телефона на някого. Застанал с гръб към една стена, за да има в какво да го почеша, извадих мобилното устройство и набрах познатия номер. Определено не общувахме много, но той бе без съмнение човекът, с когото споделях най-много. Три сигнала и ми вдигна.
– Какво правиш? Да не си полудял? Всичкият късмет, който изведнъж си решил да пръскаш наляво и надя ...