20.11.2013 г., 21:35 ч.

Добро утро, мой ден! 

  Проза » Разкази
1236 0 8
6 мин за четене
На В. с много, много любов.
Страхотен звънна будилник разкъса тишината. Така! Сутрин е! Цялата къща спи , или поне тя така си мисли. Спусна крака в чехлите до леглото и напипа халата на стола. Тихо, тихо се измъкна. Той може би не спи, но тя не иска да е причина за неговото ранно събуждане.
В трапезарията светна лампата, даже радиото пусна. Не че го слуша, но ей така, да не е сама. И започна да свещенодейства над кафето. Първото за деня кафе. Най-важното. Кафето за събуждане, за активизиране на мисловната ù дейност. После ще пие през целия ден. За компания на колежките, за авторитет с шефа, за успех в сделката с клиентите, но това, първото, то е най-истинското. Хем двойно, хем късо.
• Пие го бавно, докато изстине в чашката. До преди време пиеха първото кафе двамата. Това беше най-щастливата част от деня. Децата още спят, те вече са станали. Деловата част от ежедневието още не е започнала и може да го пият бавно, на глътки. Да си говорят за хубави неща, да правят планове за деня, та и п ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Врачовска Всички права запазени

Предложения
: ??:??