Докога?!
Беше як и жилав старец, от поколението на трийсетте. Славеше се като работохолик и честен човек. Често казваше, че най-важно за него е да си ляга с чиста съвест. След пенсионирането се отдаде на земеделие в ранчото си. Обичаше земята и тя щедро му се отблагодаряваше. Имаше двама внука - студенти, с които се гордееше. Реши да им прехвърли част от скромните си спестявания - подарък от дядо им. Направи опис на срочните си депозити и успешно осъществи първия „транш".
След известно време отиде в банката за поредната операция. Служителката заби нос в компютъра и заяви, че сумата е изтеглена. Не повярва на ушите си и възрази, че това не е възможно, но жената снизходително го прекъсна: „Напълно е възможно. Я си спомнИ! Стават такива работи"... И нетърпеливо подкани следващия клиент на най-старата държавна банка. Човекът усети хладна ярост и подхвърли сякаш между другото: „Тръгвам си, но ще се видим в съда. Внукът ми следва право и ще се консултирам с него." Лицето на служителката смени всички багри на дъгата: „Ама чакайте, господине, къде бързате? Пак ще проверим..." След кратка суетня се оказа, че сумата е в наличност и олихвена отгоре на всичко.
„Да, стават такива работи у нас" - си мислеше човекът на път за дома и си спомни за един друг случай. Миналата година беше на гости у роднини в чужбина и, след като се върна, незнайно защо му изплатиха половината от коледните надбавки. За другата половина се наложи да обикаля инстанции и да хаби време и енергия.
Вкъщи отвори буркана с царската туршия, наля си домашна гроздова и пи за поредния си успех в битката с абсурда.
Докога?!...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мдааа...Нищо ново под слънцето.Жалко е само, че ядът отстъпва на примирението, а така няма да дойде желаната промяна...
-
Напълно в реда на нещата. На мен ми откраднаха цели 4 декара наследствена гора и, което е най-парадоксалното - след това ме накараха да пиша жалби до същите тези, които са я откраднали - някаква поземлена комисия. Накрая ми писна да ходя по съдилища, въпреки, че съдът присъди в моя полза, нищо не получих. И я прежалих.
-
Ани, разсмя ме!
-
Че много лесно е минал човека, чак не прилича на българската бюрокрация... Поздрав!
-
Бюрокращина = Ходене по мъките и хабене на нерви...Поздрави за позицията!
-
Благодаря ви!
Искаме да живеем в НОРМАЛНА държава! Много ли искаме?... -
И аз това се питам...
-
Писах, трих, писах...Лиричните отклонение ще си останат за мен, есето ти ме "ужули"!
-
Всичко може да се случи в България!
Поздрави, Вили!
Наздраве и... да се преборим! -
Да,мила ми Вили-ДОКОГА наистина ще търпим тези абсурди??...Този въпрос и аз си задавам отдавна! Поздрави!
-
Само да се обърнеш и имаш възможност за нов подобен сюжет! Поздрави!
-
Докато душа и сърце търпят...
Поздравления, Феичка! -
Благодаря ви!
Все повече си мисля, че България е благодатно място за писатели - абсурдисти, накъдето и да се обърнат, сюжети бол... За съжаление! -
Дълго... за съжаление...
При такива случаи си спомням ето това - "Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват"...
А ние всички само си мъдруваме...
-
Хе,хе!Късметлия е този жилав старец.Преди десетина години, един друг дядо заделял от пенсийката си за внуци пак в тази наша банка.Но когато отишъл след време да ги изтегли, след олихвяването и деноминацията /отрязването на трите нули/ му станало ясно ,че е гладувал здравословно и разходката до банката пак е била за здраве. Наздраве!
-
Ох, Вилданче, много сложен въпрос задаваш. Цялата ни държава е един абсурд. Лошото е, че и ние се държим абсурдно тъпо. Ами, я давай буркана с царската туршия и домашната гроздова, па белким ни се възвърне свободолюбивия дух!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
докога ли...в тази държава никой не знае...