Докога?!
Беше як и жилав старец, от поколението на трийсетте. Славеше се като работохолик и честен човек. Често казваше, че най-важно за него е да си ляга с чиста съвест. След пенсионирането се отдаде на земеделие в ранчото си. Обичаше земята и тя щедро му се отблагодаряваше. Имаше двама внука - студенти, с които се гордееше. Реши да им прехвърли част от скромните си спестявания - подарък от дядо им. Направи опис на срочните си депозити и успешно осъществи първия „транш".
След известно време отиде в банката за поредната операция. Служителката заби нос в компютъра и заяви, че сумата е изтеглена. Не повярва на ушите си и възрази, че това не е възможно, но жената снизходително го прекъсна: „Напълно е възможно. Я си спомнИ! Стават такива работи"... И нетърпеливо подкани следващия клиент на най-старата държавна банка. Човекът усети хладна ярост и подхвърли сякаш между другото: „Тръгвам си, но ще се видим в съда. Внукът ми следва право и ще се консултирам с него." Лицето на служителката смени всички багри на дъгата: „Ама чакайте, господине, къде бързате? Пак ще проверим..." След кратка суетня се оказа, че сумата е в наличност и олихвена отгоре на всичко.
„Да, стават такива работи у нас" - си мислеше човекът на път за дома и си спомни за един друг случай. Миналата година беше на гости у роднини в чужбина и, след като се върна, незнайно защо му изплатиха половината от коледните надбавки. За другата половина се наложи да обикаля инстанции и да хаби време и енергия.
Вкъщи отвори буркана с царската туршия, наля си домашна гроздова и пи за поредния си успех в битката с абсурда.
Докога?!...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
