26.07.2018 г., 19:43

Докога

444 0 0

Животът - хищен крокодил, до болка ме захапва с острите си зъби. Влече ме към тинестото дъно, затлачено от грижи и проблеми. Върти ме! Суче ме! Не спира! Чака да се уморя, за да ме погълне. Мъча се да изплувам над привидно спокойната повърхност на реката от Дните. Дърпам се! Боря се! Искам да се отскубна! Да поема поне глътка въздух. Малка глътчица, за да продължа борбата. 

Докога ще трае всичко това? Докога?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...