Глава 15
Къщата на семейство Симеонови в квартал Бояна не беше никаква къща, а великолепно имение с огромен двор, който даже си имаше път за коли. Входната врата, водеща към двора, естествено бе от ковано желязо и имаше охранителни камери, заснемащи всеки, който би се навъртал около входа. Таксито влезе вътре и ни остави пред входната врата за къщата.
Масивната дървена порта се извиси над нас. Покрай нея имаше колони от мрамор с вградени в тях изящни скулптури. Вратата бе гравирана със златни шарки. Бях напълно стъписана от колосалните размери на дома на Симеонови. Сигурно в тази къща имаше сто спални, или нещо такова. Вратата бе отворена от спретнат иконом, като за миг се почувствах във филм. Наистина ли хората живееха в такива разкошни, наподобяващи сън, места?
-Здравей, Дими – каза икономът и Дими се засмя.
-Здрасти, Петьо – сърдечно му каза Дими – довел съм моето момиче тук.
Икономът леко ми се поклони, поздравявайки ме, докосвайки шапката си, сетне, вместо да стисне ръката ми, вни ...