Глава 20
На сутринта се събудих преди Димитър – той кротко спеше по гръб, светлината на сутрешното слънце осветяваше красивото му спокойно лице. Загледах се по изваяните черти на този мъж – правилния нос, меките устни, тази леко набола брада… исках да го докосна, но не исках да го събуждам, затова станах да си направя кафе, внимавайки къде стъпвам. Хвърлях по един притеснен поглед на Дими, докато се занимавах с кафето. Обикновено той се будеше винаги преди мен, и незнайно защо сънят му ме притесни. Но пък може беше уморен заради операцията и целият екшън вчера. Телефонът му тихо вибрираше, осъзнах и се пресегнах да го изключа. Видях, че на дисплея свети името "Сабина" и тя явно се осмеляваше да му звъни в десет часа сутринта. Прииска ми се да ѝ вдигна и да ѝ обясня защо точно трябва да го остави намира. Но не исках и да се бъркам.
Реших да изляза да се видя с Диана, тъй като покрай фиаското с Дими не бях успяла да я видя. Преди това трябваше да проверя дали Дими е добре и просто спи, и ...