Глава 21
Дими се върна в стаята със сериозно изражение и остави пистолета на масата, като аз вече цялата треперех от нервите.
-Събери си нещата, Ани – каза ми той сърдито.
Ококорих очи.
-Къде отиваме?
-Отиваме в имението. Този апартамент не е толкова безопасен – заяви той.
-К-кой беше?
-Казах ти вече, миналото ми се опитва да ме преследва. Няма да му се дам – и той ми се усмихна, въпреки че сините му очи бяха все още сурови и сърдити.
Сетне обаче той се наведе надолу и аз се ужасих, че ще повърне. Тревожна, сложих ръка на гърба му, а той изпъшка тихо.
-Добре ли си, Дими? – попитах го разтревожена, а той само ми се усмихна и се поизправи, но се подпря на масата. Виждах, че му е трудно да стои прав и това ме обезпокои.
-Имам нужда от почивка. Но ще почиваме в имението – каза той твърдо – хайде, да вземем най-важното, после ще пратя човек за останалите неща.
Събрах лекарствата на Дими и малкото дрехи, които си бях донесла, в една чанта, и не след дълго вече пътувахме с джипа и шофьора на ...