Глава 34
Настанихме Дими на леглото в неговата спалня и аз се поколебах. Не знаех точно какви лекарства му бяха назначили в болницата, но не знаех кого да питам и на кого мога да вярвам. Най-вероятно имаше нужда от обезболяващи, може би антикоагуланти… усетих, че не съм сигурна и се изнервих. Дими видя, че го гледам тревожно.
– Какво има, Ани?
– Ами… аз… аз не съм лекар – тревожна казах. Асен, Лидия и Борис също бяха заедно с нас в стаята.
– Ще видя кого мога да извикам – каза Асен и излезе като фурия от стаята. Все още беше ядосан, отбелязах си наум.
– Със сигурност ми трябва кислорода – обади се Дими. Лидия отиде да потърси кислородния апарат, който не знаех къде са намира. Последните две седмици ми се сториха като време, преминало като мъгла. Седнах на леглото до Дими и той леко вдигна ръка. Силите му стигаха за толкова. Щеше да има нужда и от физиотерапевт, който да му помогне да си възвърне силите.
– Всичко излиза извън контрол – усетих, че казвам и хванах ръката на Дими – аз няма ...