Долината на виждащите слепци
/по "Защо си сляп, човеко?" на мадмоазел Патриция/
Там е тя –дълбока долина под висок връх.
Долината на виждащите слепци. Не зная – от въздуха ли, от водата ли, от плодовете в тази закътана долина, но хората там се раждат слепи. Нищо не виждат! От рождението до смъртта. Не, че тогава проглеждат…
Затова пък са със страхотно развит усет. Не само след опипване разбират какво има напреде им и различават жена от мъж, но го знаят още преди това. Подсъзнателно го възприемат някак си. И „виждат“…
Разбира се – хората са различни. Мислите им, интересите им, мечтите им, очакванията им…
Различни.
Поради което всеки „вижда“ в главата си това, което очаква. Или си представя. Или просто фантазира и сам лъже.
Ето – тя и той. „Виждат“ се красиви, стройни, умни. Макар тя да е гърбава и куца, той с дълги ръце и грозно лице.
Онази жена „вижда“ мъжа си като влюбен, честен, почтен… Макар всяка вечер той да излиза уж по работа и прекарва два блажени часа при друга. Не една, а просто друга някоя…
Онзи мъж „вижда“ тихата си, скромна женичка и хич не знае – а и не ще да знае, че това е известна хетера, захранваща мъжете с представи за Рая и разтоварваща ги от любовта на жените им.
Тази пък е първа красавица в долината. Както „се вижда“. Спокойна, самоуверена, горда, че чак горделива… И не е важно, че другите не я забелязват. Важното е – тя го знае…
Другият „вижда“ света като място за себе си. Самотник. Единствен. Наоколо му няма хора. Той и единствено той…
Онези двамата са местните търговци. За тях светът е само в чекмеджето на масата за продажба. Чекмедже, в което има пари, пари и пари… Да, на рафтовете и в сандъците има някакви стоки, обаче за търговците това са единствено пари…
Там седи и се „вижда“ като най-умен, най-търсен, най-уважаван… Някой си. В селото почти не знаят за съществуването му, обаче… В подсъзнанието си той всеки ден се разхожда под овации, раздава мъдри съвети, напътства и поучава…
Вождът „вижда“ племето щастливо, спокойно, уверено очакващо утрешния ден. Съперникът му „вижда“ недоволство и лесно пламващите искри на бунт. В негова полза…
Дните също са различни. Един „вижда“ слънчев ведър ден, друг мрачни облаци, надвиснали над долината, трети тъмна нощ, четвърти…
Различни хора – различни представи…
Долината на виждащите слепци…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
