8.06.2006 г., 21:42 ч.

Дон Хуан 

  Проза
1316 0 7

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

8 мин за четене

В градче забравено от Бога и управниците, в неголяма къща, живееха дон Хуан и съпругата му доня Хуанита. Животът им не се различаваше особено от този на повечето жители на градчето. Като ги погледнеше човек отстрани, дълго се чудеше каква е била причината да се оженят. Той беше висок, слаб, а тя ниска и пълничка. Е, не дебела, но приятно закръглена. Освен външно, те бяха много различни и  като характери.

Доня Хуанита беше поела главната роля в семейството. Тя се занимаваше с домакинството, контролираше семейните финанси. Тя имаше властен и сприхав характер, с който не само мъжът й, но и всички се съобразяваха.

На дон Хуан се падаше отговорността да изкарва парите. Като награда за труда си, получаваше правото три пъти седмично да задоволява доня Хуанита. И да изслушва нейните непрестанни мърморения. Там тя беше истински талант. Мърмореше за за всичко и по всяко време. Освен в леглото. Там единствените звуци, които издаваше бяха „ Ах” и „ Ох”, защото дон Хуан си беше специалист в тази област.

Преди да се оженят, той беше поскитал, сменяйки работата, градовете и естествено жените в своето легло. Да му се чуди човек откъде взима сили. Случваше му се всяка вечер да е с различна жена и като истински мъж се доказваше. Е, даваше си почивка, но то беше докато сменяше поредния град. Притежаваше дар слово и омайваше жените, беше веселяк и винаги се намираше в центъра на купоните.

С доня Хуанита се запозна случайно. На последната работа му предложиха да се премести в един от клоновете на фирмата, намиращ се в този град. На по-висока длъжност и с по-голяма заплата. Всъщност работата беше друга. Една от последните жени, с които преспа се оказа съпруга на един от шефовете. И за да е далеч от гнева му, набързо го отпратиха там. На дон Хуан не му оставаше нищо друго, освен да приеме и в един късен следобед се оказа там, където съдбата му готвеше изненада, срещайки го с бъдещата му жена.

Тя се появи в лицето на пълничка, миловидна жена, която излизаше от супермаркета с чанта, пълна с продукти. Срещата на входа трая не повече от две, три минути, но напълно достатъчни и за двамата.

Доня Хуанита видя в непознатия дългуч кандидат за леглото й, а дон Хуан беше привлечен от пищните форми на жената. Не, че не беше имал жени с такива, но тази беше някак си по-различна.

На следващия ден двамата уж „ случайно” се засякоха в супермаркета и донът като истински кавалер си предложи услугите. Натоварен с продукти, той вървеше до доня Хуанита и слушаше, как тя се оплакваше от липсата на истински мъже в това забутано градче. Как малцината появили се в живота й, не бяха я задоволили нито физически, нито духовно. Естествено премълча за сприхавия си характер.

Скоро стигнаха до неголяма, красива къща. Доня Хуанита покани дон Хуан да влезе.

-         Заповядай! Такъв кавалер не бива да си тръгне без да е опитал от моето гостоприемство!

-         Кавалерът не напуска дамата без да опитал цялото и гостоприемство! – каза дон Хуан и я погледна с леко присвити очи.

Доня Хуанита се изчерви и въведе госта си в голям хол. После с грациозността на лебед, доколкото съществуваше прилика, се зае да подрежда масата за да почерпи дон Хуан. Той самият беше учуден от пъргавината на пълничката жена. Само, че у него с всяка изминала минута се засилваше желанието да я хване и тръшне на масата, сред чиниите и чашите и да я обладае грубо. Но не можеше да си го позволи. По няколко причини. Как ли щеше да реагира, беше адски гладен и нейните килограми. Тя определено тежеше повече. Ако не успее да я вдигне и тя падне върху му...

Затова реши да кара по ред. Всичко беше въпрос на време.

Доня Хуанита се показа истинска домакиня. Масата беше отрупана с всякакви мезета, вина и друг алкохол. Дон Хуан освен големите си възможности притежаваше и много добър апетит. Жената с учудване гледаше как солидни количества ядене и пиене изчезват в стомаха му. И тъкмо започваше да съжалява, че го е поканила, дон Хуан стана, протегна се и се заклати към кухнята.

След малко той се върна, застана пред нея, поглади мустаците и брадата си и каза:

-         Време е за купон, скъпа!

Хвана я за ръка и я поведе към първата врата, в която не беше влизал. За негов късмет там имаше легло. Без да се бавят, двамата се съблякоха и се почна една... фиеста. Явно предишните и любовници не струваха, защото доня Хуанита чак сега разбра какви хубави неща имало в секса. Дон Хуан беше в стихията си. Тази жена щеше да получи най-доброто от него. Той си беше една истинска „ Кама Сутра”. Какво ли не правиха, всичко опитаха.

Но за накрая дон Хуан реши да и покаже специалния си номер. Освен за говорене, той използваше езика си  и за по-изтънчени удоволствия.

И когато започна, заврял глава между бедрата и, той усети как тя се разтапя от удоволствие. Езикът му обхождаше всички кътчета на нейната прасковка. Незнайно защо, но именно с този плод оприличаваше женския орган. Ту твърд и напорист, ту нежен и ленив. Всеки път езикът му действаше по различен начин. Доня Хуанита неизпитвала такова удоволствие, го държеше здраво за ушите и сякаш искаше да напъха вътре в себе си цялата му глава. И щом настъпи кулминацията и, едно силно „ а-а-е-е-и-й” огласи стаята.

Но дон Хуан не го чу, защото главата му беше приклещена от яките бедра на жената. Добре, че бързо се успокои, иначе дон Хуан щеше да си умре там задушен в здравата и хватка.

-         Сега ще се облечем и ще пренесем багажа ти при мен! – чу дон Хуан и без да разбира напълно всичко, кимна в знак на съгласие.

 

Следва продължение...    

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??