Достатъчно...
Той се приближи, седна до Нея и й зададе до болка познатия въпрос:
- Как си? Какво правиш?
- А ти как мислиш че съм? - отговори Тя и обърна поглед встрани.
- Но какво ти става? Нали уж щяхме да останем приятели?!
- Как можеш да искаш това от мен?! Как можеш да си толкова безсърдечен? Не е ли достатъчно, че си толкова близо до мен, а не мога да те имам? Не е ли достатъчно, че всичко ми напомня за теб, а не мога да те върна?...
Нежните страни бяха вече мокри... Сълзите една след друга давеха всяка дума...
- Не плачи, моля те! Ето сега можеш да ме имаш! Сега съм само твой! - каза Той и се опита да я целуне.
- Не! Замълчи! Ти никога няма да бъдеш само мой! Сърцето ти никога няма да ми принадлежи! Всичко вече е излишно... А сега тръгвай! Върви при нея - Господарката на твоето сърце! И нека тя се опита да те научи как се обича! Дано никоя следваща не успее да ти вземе това, което ти взе от мен, защото тогава ще разбереш какво значи да останеш сам... и празен... Тръгвай! И дори ...