Започналата демонстративна и безпардонна НАТО-визация поставя редица въпроси. Вече няма съмнение, че светът се ориентира към парадоксалния триполюсен модел. Докато два от полюсите на този модел са ярко видими и с невъоръжено око и са силно конфронтационни помежду си /на практика възстановяващи статуквото от преди Желязната завеса/ то има група от държави, сред които са Индия и Бразилия, запазващи привиден неутралитет. Разбира се всяка една от тях би могла да се присъедини в подходящ момент към някой от враждуващите два лагера. Тези държави в сянка ще играят много важна роля в очертаващите се бъдещи събития. На първо място с икономическото си влияние върху тези събития, а и като евентуален непридвидим коректив. НАТО - военната организация, която няма да сгрешим, ако я отъждествяваме със САЩ, защото останалите членове на алианса /с изключение на Турция/ са откровено васални на американците, представлява заплаха за Русия, Китай и Иран. В последното трио се открояват Русия и Иран, като държави, които биха могли напълно да се изолират от целия останал свят, без риск за оцеляването си.  Държави, които казано другояче са напълно самодостатъчни, поради подземните си богатства. Държави, на които Америка отдавна е хвърлила око, като на евентуална бъдеща суровинна база. Американците се размечтаха за един глобален свят, в който те са единствен властелин. Наистина ЕС е на практика сервилна колония на САЩ, а Великобритания е придворното куче на американската външна политика. Куче, което от време на време е длъжно да излае, за да не би някой да не забележи присъствието му. Целта на американската външна политика е повече от очевидна. Най-напред да сгромоляса Русия, а след това Китай и да стане безконтролен лидер на глобализацията. Но САЩ прекалено опростяват нещата. Защото в света все още действа т.нар. трети принцип на динамиката, формулиран блестящо от гения на физиката - сър Исаак Нютон:

"На всяко действие следва противодействие с равна сила, но в обратна посока."

Така праволинейните опити за центростремистки глобализъм на САЩ, раждат мощен центробежен отговор. По-рано този отговор се изразяваше в множество терористични организации, които никнеха като гъби и сякаш дефинираха термина - политическо пиратство. Модерното и екстравагантното в това пиратство е, че то има своята политическа Тортуга, ала не под формата  на статичен остров. Тази политическа Тортуга днес е като пътуваща каравана, спомнете си например ИДИЛ. Няма съмнение, че всевъзможните нововъзникващи центробежни сили, вече биха получили подкрепата и крилото на Иран, Русия и Китай. При това в съвсем явен вид, поради сегашните обстоятелства. Русия ще осигурява суровини, злато и горива, така необходими на Китай, а Китай малко по малко ще измества САЩ от лидерската позиция. Ако се вгледаме по-внимателно в политическия пъзел, ще видим, че статуквото сякаш е нарушено в полза на Китай, Русия и Иран. В анализа си съм пропуснал страни като Беларус и Казахстан, за да не ви отегчавам, но те също играят огромна роля за отбора на Русия. Да направим баланса. САЩ, ЕС и Великобритания - това са трите флагмана на НАТО. Ще бъдат ли достатъчни те, подкрепени от Турция, Япония и Южна Корея, както и от новите кандидатмощности на НАТО - Швеция и Финландия, за превес на НАТО в новата епоха на студена война? Лично моят отговор е - вероятно не! И главното - при това движение по острието на бръснача за всеки от двата противостоящи лагера, ще бъдат ли на ниво техните лидери? Вече видяхме безпринципната позиция на САЩ и съюзниците им,

които буквално водят проксисветовна война в Украйна, снабдявайки я с модерно и далекобойно оръжие. Този крайно рискован ход създава огромна опасност от тотална термоядрена война. Правят впечатление изключително хазартните решения на Байдън и съветниците му, подстрекавани от крайните авантюристи Борис Джонсън и Еманюел Макрон, немислещи за последствията. Щолц пък произвежда тягостно впечатление и някак си създава усещане за гротескност  на алианса. Видяхме и симетричния отговор на Путин, който обеща да снабди с ракети от класа Искандер /предназначени за нанасяне на ядрен удар/ Беларус. Но какво би се случило, ако Путин снабди и Иран с подобни ракети? Осъзнават ли американците и техните карикатурни съюзници, пред каква огромна опасност се изправя човечеството, или увлечени от честолюбивите си замисли, дори не си правят труда да изчислят последствията. Беларус на 2-ри юли анонсира, че Украйна е обстрелвала тяхна територия. Същевременно започват военни учения в Беларус. Може би се търси повод за нахлуване в Украйна, така като постъпи Русия на 24-ти февруари. А какво ще се случи, ако Китай посегне на Тайван? Ще може ли светът да преглътне отварянето на втора язва в снагата си след първата - Украйна? Въпроси, чиито отговори можем само да гадаем със свито сърце. Какво ще се случи, ако Путин поради болест се оттегли от поста си? Няма ли тогава Медведев, който понастоящем изглежда по-твърд и от Путин, да лиши окончателно всички ни от надеждата за разрешаване на конфликта с мирни средства? Едно е ясно - днес вероятността от тотална термоядрена война е по-голяма от вероятността за мирно решаване на противоречията. Ситуацията е безпрецедентна в най-новата история на човечеството.