6. Проверката
Двамата пристъпваха към дървото хванати за ръце в полуздрача на предутринта. Трепереха – Дафне от възбуда, Георг – от страх, страх от непонятното. Приближиха се до лъскавото му стебло, а то – дървото – със самотното си келтско дихание, ги канеше да им разкаже всичко. Всичко за там и назад, всичко за утре и после, което е само едно гротескно повторение на вчера. Драконовите крила изсъскаха разпаряйки въздуха. Издигнаха в устрем тялото, плочите блестяха, а спомените бързо прелитаха като призраци – плашещи бели призраци. Дафне прикри устата си с ръка.
Докато вървяха през парка нервно зарови в чантата си за кутията с цигари – пукота на стъпките им и мълчанието на Георг я изнервиха. Хрущящите камъчета под обувките издаваха звук, който й припомни за развяващите се детски плитки в устрема на педалите. Все по-бързо и по-бързо. Гумите на колелото отхвърляха камъчетата със същия пукот и песъчинките хрущяха, и сухите листа шумоляха... Къде е песента, къде са птиците, къде е лятото, ...