Дракон

8. Чили

– Чилика! Чилика! Отвори веднага! – Дафне удряше с юмрук по масивната дъбова врата, покрита с полиуретанов лак с цвят на нар. – Чили пръскаше без жал много пари за външния вид на себе си и вещите си, както и за усещането за сигурност. Чили! Отвори! Вкъщи ли си? – започваше да звучи отчаяно и в ума й се лутаха други възможности... Вратата се отвори. Чили беше по нощница и недоумяващо гледаше приятелката си, без всъщност да я фокусира. Мозъкът й не искаше да се поддаде на напрежението, което Дафне носеше.

– Дафне, какво става?

– Пусни ме да вляза! – Дафне мина покрай нея като леко закачи рамото й, влезе в кухнята, където се тръшна на дивана, а после бързо стана и се запокити към каната с кафе. Сипа си трескаво и отвори “шкафа за цигари”. Чили постянно ги отказваше, но винаги имаше в наличност, подръка, в случай, че нещо или някой я разтрепери. Дафне запали, вдиша от дима и едва тогава забеляза Чилика, която стоеше облегната на касата на вратата и я чакаше да се съвземе – когато някой друг беше по-паникьосан от нея, тя превключваше на други системи.

– Дафне, слушам те.

– Чили, знам, че няма да повярваш, докато не го видиш, но моля те изслушай ме, без да мислиш, че съм си изгубила ума. Исках и по-рано да ти кажа, но не знам, нещо ме спираше, всъщност знам какво – от тази история ще ти настръхне косата. Аз, например, повърнах. Трябва да ми повярваш – не знам като отидем дали ще ти се яви...

Чилика не се превърна в геврек. Системите й за съобразителност заработиха на високи обороти и тя задаваше рационални въпроси на Дафне, за да я успокои. Но нито един от въпросите не получи отговор с рационална величина. Колело, вятър, детство, дракон, прозрачен дракон... Дракон?!! Чили остави Дафне по средата на трескавината й и започна да се облича. Естествено, щеше да се обади на Симпсън. И ако той пак й хвърли уклончиво обещание или отложено изслушване, ще сложи..., направо ще сложи край на тази връзка. Нейните емоции, проблеми и възгледи никога нямаха тежест в неговия свят. Той най-много обичаше тежестта на своите инструменти и понякога с часове им се любуваше на светлината на работната си лампа. Чили държеше в сянка недоволството си и търсеше допирни точки между тях, за да не се забравят, раздалечавайки се. Свикнала бе сама да преживява всичко, още повече че Симпсън омаловажаваше вълненията й и я караше да се чувства нестабилна, нереална и с неправилен светоглед и което беше най-тъжното – тя му вярваше. Но как можеш да вярваш дълго, че възприятията ти са погрешни? Може ли да е погрешна призмата на погледа ти, да е дeфектна нещо или какво? Чили беше колеблива в усещанията си и винаги се протягаше към Дафне, но за това пък твърдостта й в собствените възгледи, когато имаше такива, светеше като диамант.

Дафне и Чили отиваха да видят Дракона. А дали ябълковото дърво щеше да бъде там за тях? Или просто щеше да бъде една безлична ябълка? Чили с цялото си същество копнееше спомени, дракони и всичи подобни бедствия да я сполетят, само и само да усеща живота с цялата му приказност, която можем да извлечем. И тя пристъпи до дървото с най-голямото вдъхновение, което някога се бе удряло в кората му.

Следва продължение...