8.12.2023 г., 22:06 ч.

Другата в теб 

  Проза » Разкази
524 4 16
3 мин за четене

 

 

В просъница дочу хлопването на външната врата. Отбеляза по навик, че мъжът й замина на работа. Днес беше дежурен и вечерта нямаше да се прибере въпреки, че е Коледа. Децата бяха извън града. Щяха да посрещат празника в някаква планинска хижа.
Прозя се и мързеливо се изтегна под чаршафа като котка. Щеше да се излежава спокойно. Не й се ставаше. Нямаше на кого да готви и да шета. Към обяд се надигна без особен ентусиазъм. Беше й криво и все още мързеливо. На връщане от банята хвърли един проучващ поглед в огледалото. От там я гледаше пълна жена над средна възраст с торбички под очите и подпухнала кожа. Биреното й коремче изпъкваше гордо, а на задните й части би завидяла дори Дженифър Лопес.
" Поне гърдите ми са големи и естествени". - си помисли тя утешаващо. Дълбоко в себе си осъзнаваше необратимата промяна. Диетите не действаха. Вече беше друга. Въздъхна. Мъжът й все по-рядко я докосваше. Липсваше страстта и желанието в очите му.  Децата пораснаха и тръгваха по своя път. Чувстваше се самотна.  Налегнаха я нерадостни мисли. Тръсна глава, за да ги прогони. Не трябваше да се самосъжалява. Имаше здраво семейство, работа и положение в обществото. Какво повече искаше? Усмихна се пред огледалото, но очите й останаха тъжни. Започна да се гримира бавно и методично. Нищо, че бе семеен празник, реши да посвети денят на себе си.
Цял следобед се разхожда из магазините в града. Хората около нея жужаха като пчели в предпразнична подготовка. Тяхната припряност и вълнение я караха да се подсмихва. Преди години и тя беше такава.
Накрая се отби в мола. Хареса си черна бутикова рокля и луксозно бельо в същият цвят. Освежена и доволна от покупките реши да изпие силно горчиво кафе. Свечеряваше се. Предстоеше й самотна вечер. Запали цигара. Усещаше как отново се натъжава.
- Здравей стара приятелко! - стресна я познат глас.
На масата й седна непознат симпатичен мъж.
- Не ме ли помниш? Ха сега! Толкова ли съм се променил?! - в очите му тлееше игриво пламъче. Беше едър, добре сложен с прошарени коси.
Тя му се усмихна. Позна го. Първа ученическа любов. Леко поруменя.
- Здравей Калояне! Какво правиш тук? Отдавна не съм те виждала. Нали напусна града?
- Да, сега живея и работя в София. Тук съм служебно. А при теб как е? - погледна я внимателно, изучаващо.
Тя се усмихна смутено.
- Нищо ново. Семейство, работа, деца...Нали знаеш? Всичко е по старому.
Изведнъж усети как й стана горещо. Главата й бучеше . Почувства се млада и глупава. Неканени нахлуха ученически спомени за устни, докосване, милувки...Сведе поглед. Едва ли се е досетил. Беше толкова отдавна. Вече беше друга. Всичко е различно. Но, защо я гледаше както преди? Защо не си тръгваше?
Настъпи мълчание. Внезапно той се наведе към нея и тихо прошепна:
- Не си се променила. Все така си хубава. - думите му я изненадаха.
"Лъже ме. И все пак, как искам да е истина." - помисли си тя.
- Нали знаеш, "старата любов ръжда не хваща". Никога няма да те забравя. Особено онази нощ.. - продължи той.
Намека беше ясен. Тя не издържа и стана рязко от масата. Трябваше да тръгва. Нямаше сили да го слуша повече. Усети в погледа му изненада.
- Не бързай, моля те. Тъкмо се срещнахме. Ето визитката ми. Звънни ми. Ще те чакам. Другият месец пак съм тук. Искам да се видим за по-дълго.
- Чао. Беше ми приятно. - едва промълви с усмивка.
Тръгна по улицата нервно и припряно. Неусетно се сля с тълпата, но все пак беше различна. Очите й се напълниха със сълзи по нещо изгубено.
Може би трябва да му се обади. Може би...Ръката й стискаше силно визитката. Не се сети, че в кафенето й останаха покупките.
Вече беше друга.

 

 

 

 

 

 

© Катя Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всъщност моята героиня не изхвърля и визитката. Финалът е леко отворен, защото има едно "може би..". За мен са по-важни причините за една изневяра, а не тя самата като факт. Често партньорите след продължителен брак започват да се приемат като даденост, а любовта е крехко цвете. Трябва да се грижим за него всеки ден. Появят ли се колебанията в семейството нещата стават други, хората се променят. А някои просто тръгват по друг път. Бях се зарекла да не коментирам така написаното от мен, но ти ме провокира.
    Поздрави, Сър Димитри!
  • Много е правдива тази история. Точно така постъпва ценящата семейното огнище жена.
    /макар, че ако мъжът си го е "заслужил"... геройнята може да се върне за покупките/
  • Благодаря ви, Жени, Петя, Доче и Таня. Радвам се, че ви е интересно. Историята ми няма продължение.
  • Интересно е.
    Ще има ли продължение?
  • Харесах историята.
  • Все едни такива кратки, хубави и поучителни ги пишеш. Хареса ми
  • Поспрях тук и не съжалих, защото много ми хареса...
  • Благодаря ти, Людмила. Историята е взета от живота и може би затова е интересна.
  • Интересен разказ. Разбрах, че героинята е усетила нещо романтично от миналото, но и преместено с интерес за скрито, мимолетно забавление от страна на мъжа. Затова става рязко и тръгва. Тя е друга - вече мъдра и невярваща.
  • Благодаря ти, Таня!
  • Много ми хареса!
  • Пешо, изненада ме приятно. Ти си бил романтик, а това се среща рядко. Всъщност го подозирах, защото главният ти герой винаги е с романтична душа. Благодаря ти.
  • Браво, приятно четово, Допадат ми такива истории за несподелена или изгубена любов, тръпнещи в очакване да се възродят,...и забравяш тогава всичко на света
  • Благодаря ви, Ина и Пепи.
    Радвам се, че сте ме разбрали.
  • "НО се сети, че в кафенето й останаха покупките..." И наистина нямаше да се изненадам . Хареса ми.
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??