Теменужка

                                                                           Теменужка

            Или Нушка. Усмихната към всички, висока, изправена походка, пищна стройна жена с тъмна коса и очи и светла кожа, с две думи – хубава жена вече в зряла възраст. С къса леко бухнала чуплива коса коса.

            И тя пристигна  от „работа“ чрез препратки, т.е. от телефон на телефон, търсиш някъде квартира уж за няколко дена докато си намериш работа, а и работя ще ти търси в повечето случаи този, при който си на квартира. Значи плащаш по 10 евро на ден, спиш в стая с още поне 4-5 човека, понякога може да се случи и разнополови, ползваш кухнята за кафе, кренвирши, яйца – нещо бързо, банята е с ред, студено и влажно е, защото  парното се пуска за по няколко минути в денонощието да отвърне въздуха, спиш опакован с горните дрехи, някои и с качулка или шапка, а през деня ходиш на разходка я по улиците да зяпаш по магазините и се правиш на турист, я в Макдоналдс да се постоплиш, а в четвъртък следобед и в неделя обезателно в кафето, където се събират българките. Там и с надеждата дано от някоя от тях излезе някаква работа. Повечето са отскоро, не знаят езика, „сводниците-работодатели“, които ги набират у нас, тръбят по обявите, че езикът не е задължителен, и захранката работи.

            Така и Нушка е дошла да работи, уредена от някакви монтански „сводници“. Пояснявам за незнаещите, че там сводници е жаргон, с който  наричат уреждачите на работа в чужбина. Условието е да си платиш пътя и след това половината от едно месечно заплащане.

            Директно с пристигането е била закарана в къща да гледа над 80-годишна баба с алцхаймер. Къща, а не град, защото в Италия доста ги има по няколко къщи извън населените места, както знаем, пътната ѝ артерия е най-добрата в Европа и това не е проблем. Не и за чужденец в ситуацията на нашите жени, попадащи на такива места. Когато дойде при нас в квартирата, първите два дена само спеше. След това ни разказа и останалото: десетина дена гледала бабата с пълно обслужване денем и нощем, но най-големият кошмар бил, че бабата непрекъснато викала. Дори и нощем притихвала за не повече от половин час и пак започвала да вика. Тия десетина дена Нуша почти не е спала.  Но стискала зъби, защото висяла с половината обещано месечно заплащане, което трябвало да даде на сводниците. Само че дошъл синът ѝ (на бабата) с единия шеф, щото тя не знае езика, ѝ и казали, че синът ще кара майка си в  старчески дом и не им трябва повече, платили ѝ за половин месец, половината пък ѝ удържал нашият „шеф“ и с някакви джобни за квартирата и да има за хляб поне, я докарали при нас. В тия квартири всичко е навързано – и само квартируващите и отиващите на „работа“ си разменят местата. Един омагьосан кръг, от който много трудно  след време можеш да излезеш. Така и след няколко дена дочухме разговор  на нашата хазяйка по мобилния, от който разбрахме, че на същото место при същата баба тя ще закара друга „баданте“. Значи бабата синът няма да я кара в старчески дом, а това си е между него и нашите сводници, за да плаща по-малко, а те да взимат повече от повече жени. За това ги въртят по такива места.

            Наспа се Нушка най-накрая и ни разказа историята си. От село до Монтана, работела до скоро и съкратена като санитарка в града, иначе добре били, похвали ни се с добрия си мъж и големия им син, но понеже останала без работа, решили да излезе навън да поработи малко. Докато живееше в квартирата, Нушка учеше усърдно италиански с учебник, разговорник и тетрадка и химикал в ръка, зубреше усилено думи. През това време мъжът ѝ клипваше по няколко пъти на ден и тя го набираше с радостно възклицание и усмивка, и изтичваше навън или в коридора да си поговорят. Сподели и че за първи път след толкова години се разделяли за толкова време. Че синът им си имал сериозна приятелка, с която живеели на квартира в града, а мъжът ь останал сам на село и за това му липсвала толкова и прозвънявал. Междувременно Милена я срещна с някакъв италианец за работа, но той имал изискване за много добър италиански и не я взел.  И тя беше с карта на Уинд с най-изгодните евтини разговори с активирана услуга за „страниери“, в която влизахме и българите, срещу 5 евро на месец 100 или 200 безплатни минути до България, не помня вече точно колко бяха. Дните минаваха,  Нушка учеше, боядиса си и косата, и чакаше и се надяваше хазяйката всеки момент да я прати някъде на работа.

            Докато един ден след поредния им любовен разговор навън тя се върна цялата обляна в сълзи, започна да хлипа и се разплака с глас. И всичко се обърна: добрият съпруг се оказа пияница, който не работел, зимата особено като сега освен да си седи у дома до печката и да си пийва от домошарката друго не правел, дори и дървата за печката цепела тя. А доброто синче отскачало до село да пълни торбите и да взима суха пара за квартирата, докато работела, защото а не даде – и той, и баща му скачали срещу нея, а мъжът ѝ от години, откакто се пропил, си я побийвал. Не издържала вече, всеки път ѝ говорел по телефона, че не става за нищо и за това и работа не може да си намери, и всъщност двамата със синчето я уредили да дойде да им изкарва пари. „Ще се хвърля от покрива или под влака вече!", плачеше тя. А гарата и линиите бяха на две крачки, квартирата беше близо до тях.

            Вече минаваше „на червено“, и хазяйката ѝ обеща, че първата работа, която излезе, ще е за нея, защото вече ѝ свършваха парите и за квартирата.

След 2-3 дена излезе някаква, дойде италианецът, взе я с колата, отново в някаква къща извън града. На другия ден Нушка ни звънна, каза, че е откъснато, едвам намерила и обхват да ни се обади, старците излезли двама и другите баданте не се задържали там за това, защото старецът си бил наред, но бабата била луда и викала и хвърляла каквото ѝ попаднело под ръка и по нея, и по него, ѝ разказал друг италианец съсед.  Още един-два пъти се обади следващите дни и последното, което запомних за нея, беше „Ако не ме пребие, дано издържа поне месец да изкарам пари, нямам избор, стискам зъби и само тичам, чистя и търпя.“

            Та така и с Нушка и доброто ѝ семейство.

== ==== = ======

баданте - гледачка

страниер - приходящ чужденец

Използвала съм ги в разказа, защото те се използват разговорно от всички зад граница 

2010 Италия