Трополяхме по пътя с таратайката, а отзаде в багажника на купето се тресяха работните инструменти и се удряха един в друг. Баща ми караше. Той винаги караше сериозно, без шеги и закачки. Такъв си беше. И в живота си беше такъв. Много рядко да опита някоя шега, но не му се отдаваше. Като остаря и вече не виждаше много добре взе да кара като 18 годишен хлапак. Човек се вдетинява като остарява. Моя стана като Фитипалди.
Винаги се бръснеше, не беше като мен. Един, единствен път си остави дълга брада и тогава видяхме,че е червена и си обяснихме сдържаността на баща ми с пословичната викингска немногословност. Това на шега.
А иначе си беше хрисим и разбран. Скромен. Чак боязлив. Имаше мнение за нещата може би, но не си го налагаше. Не приличаше на брат си - на чичо ми тоест.
Потяхме се като коне. Майка ми беше седнала отзад в микробуса и подала глава между нас събираше въздух от отворените прозорци и раздаваше акъли. Както винаги.
Жегата понякога създава усещането за нереалност. Все едно бях ...