Думи
Замисляме ли се за малките нещица в сивите ни дни, които всъщност отнасят гъстата им мъгла далеч и с лазурните си лъчи ни докосват нежно?... Даваме ли си сметка за думите, които чуваме всеки ден от различни хора, различни думи, носещи различни послания... Осъзнаваме ли колко струват някои думи, колко много кураж е бил нужен на човекa, произнесъл ги... и дори даваме ли си сметка какво казваме понякога? Всяка дума носи със себе си частица от нашите съдби и в даден миг ние решаваме дали да й дадем възможност да разкрие своята душа на света. Има думи, от които боли, думи, носещи мрак в нашите дни, но има и вълшебно красиви слова, напомнящи на мълния, раздираща със своя блясък тъмата на нощното небе... има толкова много думи; някои - неказани за добро или зло; други - изречени и донесли бури в хорските дни; или пък магични слова на влюбени хора, промъкнали се през цигарен дим и аромат на кафе в някоя слънчева сутрин...
Има много думи... нужно е само всеки път, преди да произнесем някоя от тях, да се замислим на каква ли пътека ще ни отведе, когато я пророним...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
