28.09.2020 г., 0:07  

Думи зад оградата

659 4 3
1 мин за четене

           ДУМИ ЗАД ОГРАДАТА

 

           Книгага Думи зад оградатана Дочка Василева (Довереница)  се състои от разкази написани по действителни случаи и лично изживени, а когато нещо е изживяно, то те кара да преосмислиш самия ти някои неща. Нейното умение  да подготви и предаде чрез тях онова, което ще се случи, завладява читателите. Дочка Василева (Довереница) е с голяма наблюдателност, отлично познаваща ситуациите в живота. Има оригинални хрумвания, които сполучливо реализира. Пише за неща, за които си струва да се пише, прави съпоставка на едно време с друго. И не само сравнява епохите, но и върви по съвременните наши преживявания и по преживяванията на предците ни. Вниква дълбоко в традициите и българските обичаи. Преплита интересни преживявания и предания, които се приемат от читателя със сърцето, с душата, и това ги прави интригуващи.  Не подминава и нравствените някога ценности, които в наши дни са истински дефицит.

        Започва разказите си отдалече. Съпоставя и сравнява, непринудено преминава от един герой към друг, като от автентичните разговори на действащите лица се запознаваме с техния характер. Перото ù е леко, ефирно, непринудено, закачливо и весело.

      В разказите на Дочка Василева (Довереница) освен сравненията преобладават и красивите метафори, мъдростта и човешката доброта. В тях авторката не просто е вложила душата си, тя им е дала душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...