28 sept 2020, 0:07  

Думи зад оградата

  Prosa » Otros
658 4 3
1 мин за четене

           ДУМИ ЗАД ОГРАДАТА

 

           Книгага Думи зад оградатана Дочка Василева (Довереница)  се състои от разкази написани по действителни случаи и лично изживени, а когато нещо е изживяно, то те кара да преосмислиш самия ти някои неща. Нейното умение  да подготви и предаде чрез тях онова, което ще се случи, завладява читателите. Дочка Василева (Довереница) е с голяма наблюдателност, отлично познаваща ситуациите в живота. Има оригинални хрумвания, които сполучливо реализира. Пише за неща, за които си струва да се пише, прави съпоставка на едно време с друго. И не само сравнява епохите, но и върви по съвременните наши преживявания и по преживяванията на предците ни. Вниква дълбоко в традициите и българските обичаи. Преплита интересни преживявания и предания, които се приемат от читателя със сърцето, с душата, и това ги прави интригуващи.  Не подминава и нравствените някога ценности, които в наши дни са истински дефицит.

        Започва разказите си отдалече. Съпоставя и сравнява, непринудено преминава от един герой към друг, като от автентичните разговори на действащите лица се запознаваме с техния характер. Перото ù е леко, ефирно, непринудено, закачливо и весело.

      В разказите на Дочка Василева (Довереница) освен сравненията преобладават и красивите метафори, мъдростта и човешката доброта. В тях авторката не просто е вложила душата си, тя им е дала душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...