28 сент. 2020 г., 00:07  

Думи зад оградата

660 4 3
1 мин за четене

           ДУМИ ЗАД ОГРАДАТА

 

           Книгага Думи зад оградатана Дочка Василева (Довереница)  се състои от разкази написани по действителни случаи и лично изживени, а когато нещо е изживяно, то те кара да преосмислиш самия ти някои неща. Нейното умение  да подготви и предаде чрез тях онова, което ще се случи, завладява читателите. Дочка Василева (Довереница) е с голяма наблюдателност, отлично познаваща ситуациите в живота. Има оригинални хрумвания, които сполучливо реализира. Пише за неща, за които си струва да се пише, прави съпоставка на едно време с друго. И не само сравнява епохите, но и върви по съвременните наши преживявания и по преживяванията на предците ни. Вниква дълбоко в традициите и българските обичаи. Преплита интересни преживявания и предания, които се приемат от читателя със сърцето, с душата, и това ги прави интригуващи.  Не подминава и нравствените някога ценности, които в наши дни са истински дефицит.

        Започва разказите си отдалече. Съпоставя и сравнява, непринудено преминава от един герой към друг, като от автентичните разговори на действащите лица се запознаваме с техния характер. Перото ù е леко, ефирно, непринудено, закачливо и весело.

      В разказите на Дочка Василева (Довереница) освен сравненията преобладават и красивите метафори, мъдростта и човешката доброта. В тях авторката не просто е вложила душата си, тя им е дала душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...