- Не ви разбирам, странна госпожо? Вие ми предлагате толкова пари в замяна на всички мои бъдещи болки, страдания и нещастия, така ли?
- Да, така е. Радвам се, че възможно най-точно сте разбрали думите ми.
- Но коя сте вие, госпожо?
- Може да ме наричате Сивата Отвъдна.
- Що за име е това?
- Вижте, колебливи господине, да считам ли, че предложението ми не ви интересува?
- О не, почакайте, моля ви, не си отивайте, аз просто имам още няколко въпроса.
- Аз не желая въпросите ви, господине, а вашите бъдещи болки, страдания и нещастия.
- Но госпожо, как бяхте… Сива Отвъднице, по какъв начин ще сторите това, как ще вземете моите бъдещи мъки? Нали това имате предвид, аз вече никога няма да се мъча?
- Ето ви парите, мекотеливи господине, пребройте ги. Толкова ли са, колкото ви казах?
- Да, толкова са, но…
- Това е достатъчно, не искам да чувам никакво “но”. Или прибирате парите, или ги връщате! Избирайте, сега!
- Ами… не, не си вземайте парите… съгласен съм… чувате ли, казах съгласен съм.
- Тогава щом сделката е сключена, желая ви прекрасно бъдеще.
- Благодаря. Но нали освен мъките ми, няма да ми отнемете и някое щастие?
- Договорихме се за болки, страдания и нещастия. Не съм искала никоя от вашите радости.
- Но, Отвъднице, няма ли да разпишем нещо, някой документ. Аз не желая утре да ме срещнете отново и поради някаква ваши неуредици, да си поискате парите обратно.
- Ненатъкмени господине, аз не боравя с документи. И никога не се оттеглям от споразуменията, които съм сключила.
- Но… как да ви го кажа, госпожо Сива, ами ако се случи така, че ме сполети някое нещастие, примерно, ударя крак или си охлузя лакът, и ме заболи, как аз тогава ще ви открия, за да получа ъ-ъ… един вид обезщетение за това, че не сте си взели дължимото, за което вече се уговорихме?
- Комплицирани господине, за да сте спокоен ви давам думата си, че при всяко ваше нещастие, било то и най-мимолетното, ще ви обезщетя със сумата, която ми посочите.
- Но ако възникнат спорове, как ще ги решаваме?
- Какви спорове, безумни господине, между нас няма да има никакви спорове.
- Но ако вие не сте съгласна и кажете примерно, това не е болка, това е нищо, как ще решим едно такова наше разногласие?
- Господине-обзет-от-съмнения-фантоми, аз дори няма да желая да установявам достоверността на вашата болка. Просто ще ви платя!
- Но аз не съм съгласен с това?
- И поради каква причина не сте съгласен, непомирими господине?
- Как поради каква? Аз искам вие да установявате достоверността на моята болка!
- И защо, нали ще ви я платя?
- Ще я платите, ще я платите, каква лудост! Госпожо Сива, мен ще ме боли, а вие просто ще си плащате, така ли? Нали вашето основно задължение е аз да не изпитвам болка? И поради това аз искам да установявате! Разбирате ли ме? Вие не може да нехайствате когато ме боли!
- Вас няма да ви боли, досадни господине, никога.
- Тогава защо ще плащате?
- Аз ви дадох обещание да ви плащам болките, които никога няма да изпитате, само като допълнителна гаранция за своята добросъвестност.
- И мен няма да ме боли никога?
- Никога.
- Но ако имам нужда от пари и започна да викам от болка, ей тъй за да ми платите, то нали и безпаричието е мъка! Кажете, тогава какво?
- Ще ви платя обезщетение.
- Но, госпожо Отвъд, нали нямаше да ме боли, как така ще плащате обезщетение, вие си противоречите!
- Не си противореча, господине-пристрастен-към-болката, вас наистина никога няма да ви боли.
- Напротив, сега ме боли!
- Така ли? Какво?
- Боли ме главата!
- Сигурен ли сте?
- Ама какво значи сигурен ли сте, нали нямаше да ме проверявате?
- Да, няма да ви проверявам. Колко пари искате?
- Колкото ми дадохте при сключване на сделката.
- Заповядайте.
- “Заповядайте, заповядайте”, какви ги приказвате, нали казахте, че няма да ме боли, защо ми давате тия пари?
- Вие току-що казахте, че ви боли главата и нали се разбрахме…
- Нищо не сме се разбрали! Нищо!! МЕН НЕ ТРЯБВА ДА МЕ БОЛИ!!!
- Вас не ви боли, здрави господине.
- Вие по-добре от мен ли знаете дали ме боли или не ме боли?
- Ударете си главата в тази стена.
- Моля?
- Ударете я. Силно.
- В стената??
- Ето тук в ръба.
- И няма да ме заболи?
- Ако ви заболи ще ви платя.
- Добре. Нека да видим.
- Заболя ли ви?
- Не. Никак. Ъ-ъ-ъ, заболя ме. А-а-а, колко ме боли?
- Колко желаете да ви платя?
- Пак толкова. Не, не. Двойно. Заболя ме много.
- Заповядайте.
- Ама, госпожо Сива, не може така?
- Как?
- Как “как”, ей така, да ми плащате.
- Господине с вас трудно се работи.
- С мен се работи трудно, така ли? Ами за вас какво да кажем. Не са минали и десет минути, а мен всичко ме боли. О-о, аз ще разваля тоя договор, така да знаете, ще го разваля?
- Но ние вече се споразумяхме.
- Но вие не изпълнявате задълженията си, аз какво съм виновен. Да, реших! Развалям договора.
- Сигурен ли сте?
- Напълно.
- Макар аз да не желая това, ще приема вашето желание. Считайте договорът за развален.
- Как така да считам? Ами обезщетение?
- Но, неудовлетворими господине, нали вече няма договор.
- Аз искам обезщетение за това, че по ваша вина развалихме договора.
- Но аз не съм виновна, вие поискахте да го развалим.
- Аз поисках това, защото вие не изпълнявахте коректно вашите задължение.
- Не ви ли платих.
- Платихте, платихте, какво от това? МЕН МЕ БОЛЯ! Разбирате ли, мен ме…
- Знам.
- … боля, а вие… какво казахте?
- Казах, че знам.
- Какво знаете?
- Това, че ви боли.
- Какво ме боли?
- Дупката в човека.
- Дупка ли? Каква дупка, аз нямам дупка.
- Имаш, но не знаеш за това. Преди да ме видиш твоята дупка беше затворена и ти не подозираше за нея. Аз се появих и я отворих. Сега твоята дупка зее.
- Как така зее? Ама коя си ти?
- Вече ти казах, аз съм Сивата Отвъдна.
- Не ме интересува коя си, затвори ми дупката.
- Аз не затварям дупки, аз ги отварям.
- Но защо?
- За да зеят. Когато дупката е затворена, тя по никакъв начин не напомня своето съществувание, но щом се отвори, дупката в човека всячески се опитва да се запълни. Но нали е дупка, това няма как да стане. И животът се превръща в зеещ и сив!
- Но, но… аз не съм съгласен с това.
- Щом не си съгласен, иди ме съди. Чао.