- Не ви разбирам, странна госпожо? Вие ми предлагате толкова пари в замяна на всички мои бъдещи болки, страдания и нещастия, така ли?
- Да, така е. Радвам се, че възможно най-точно сте разбрали думите ми.
- Но коя сте вие, госпожо?
- Може да ме наричате Сивата Отвъдна.
- Що за име е това?
- Вижте, колебливи господине, да считам ли, че предложението ми не ви интересува?
- О не, почакайте, моля ви, не си отивайте, аз просто имам още няколко въпроса.
- Аз не желая въпросите ви, господине, а вашите бъдещи болки, страдания и нещастия.
- Но госпожо, как бяхте… Сива Отвъднице, по какъв начин ще сторите това, как ще вземете моите бъдещи мъки? Нали това имате предвид, аз вече никога няма да се мъча?
- Ето ви парите, мекотеливи господине, пребройте ги. Толкова ли са, колкото ви казах?
- Да, толкова са, но…
- Това е достатъчно, не искам да чувам никакво “но”. Или прибирате парите, или ги връщате! Избирайте, сега! ...