Дупката пр 5 Пластична хирургия

    Следващите дни бях на лекции – Бос_ът на UABBPS  (Universe Advanced Beauty Bionic Surgery ) беше събрал в малката си аула десеттина бъдещи майстори на скалпела и отдалече ни набиваше в главите майсторството си. Бях се приготвил той да ни натика в някаква тъмна медицинска ниша, но общото настроение беше ведро и обясненията му бяха като за първолачета с картинки и шегички. От цялото му изложение, с което той се стараеше да не ни наплашва предварително, запомних почти цялата му реч :

     - Няколко думи за модерната пластична хирургия – ще ви я обясня много просто. Вероятно всички знаете популярният виц за шивача – На един човек спешно му се наложило да си направи костюм за някакво събитие и той си го поръчал. На следващия ден костюмът бил готов, облекъл го и се появил на тържеството. Но .. кройката била ужасна, единият ръкав бил с десеттина сантиметра по-дълъг, другия бил много по-тесен, полите отпред се разминавали, а на гърба шевовете били зигзагообразни. Е, там застанал пред огледалото и страшно се постарал да дотамани костюма към себе си и обратното, запомнил стойката и се влял всред тълпата. Домакинът го приветствал, всичко било наред. Впоследствие домакинът привикал секретарката си и й заръчал да намери шивача за да си поръча дрехи и за себе си, като отбелязал – ‘Направо съм възхитен от шивача колко е бил прецизен и е ушил перфектен костюм на такъв уродлив човек’ ...

   Ние в UABBPS имаме обратния подход – Вземаме за еталон избираните от клиента - перфектната стойка или перфектните дрехи и после го коригираме буквално към тях. Резултатите винаги са изумителни и надминават очакванията. Даже сме имали такива случай, когато клиентка се е влюбва в някакво парцалче от бутиците или от разпродажби и идва при нас за съвместяване.

      Аудиторията скочи на крака и заръкопляска.

      Следващият говорител – млад и напорист, ИТ специалист от отдела на Биометрията, вдъхновенно обясняваше за проектираният от него скенер, с който се извършваше първоначалното документиране на клиента – прецизен запис на външните форми, вътрешно трасиране на тъкани, органчета, тръбички, неврони ... изследване и уточняване на наличните течности и електрически импулси. Особена гордост предизвикваше процедурата на налагане на target – ните параметри върху измерените, идентификация на излишните или липсващите зони (тоест – къде трябваше да се реже и къде да се пълни), провежда се стрес тестове на новата архитектура за провека на ходовата част – дали съществуващите мускулчета ще могат да движат новата конструкция, както и дали опорната част (скелета) ще издържи. После малко се отплесна, че всичко било достижимо, имали опит в доработването на пациента - спокойно можели да добавят още ръце, крака, очи, хриле, крила, опашка  ... само че се налагало в такива случай да доработват енергийната система с акумулаторчета,  а също така имало и проблем впоследствие с адаптирането на новите придобивки или крайници към психомоторната и менталната настройка на пациентите. Накрая малко се смути, защото каза, че неуспешно е търсил душата, ама имало тенденция ...

      Аудиторията скочи на крака и заръкопляска.

      Седващият говорител – схлупен дядка от отдела на Биосинтетиката мърмореше под носа си как за рязане нямало проблем, но за пълнене използвали стволови клетки в неограничено количество и как точно им казвали какво да станат вретенца за мускули или сланинка или каквото и да е, използвали външни емоционални вълни или нано_нещо си, дето после се разграждало.Той засегна и въпроса, че тези клетки имали лимити, поради което за по-голяма функционалност трябвало да се използват и неживи нещица, като стандартните за сега импланти или металоидни щуротийки.

      Аудиторията не скочи на крака и плахо заръкопляска ..просто така, от уважение.

      Следващият говорител – леко гологлав и смръчкан кадър от отдел ‘Производство’ заобяснява за крайната процедура по сглобяването на крайното изделие, тоест завършващата операция на клиента – с лазера кръц тук там и с 3D принтера , който естествено ‘плюе’ нужната субстанция на нужното място и – готово.

      Аудиторията ... знаете

      За последно на трибуната с появи Бос_ът отново и ни пусна филмчета.

Дълбокото минало – кабинет - клиентка – доктор – сестра.

Сълзи в очите на клиентката , съблича проблемното място  и пак плаче

Докторът си слага най-големите очила, грабва фулмастер и започва да рисува криви линии върху нея

Докторът дръпва една тирада и сваля звезди

Пациентката се усмихва

Нищо не се вижда, свети надпис ‘Операционна зала’

Пациентката , обинтована отгоре до долу

Щастливата пациентка е на яхта в компанията на ... котка, .. куче .  има ли значение

... чек ..

Второто филмче –

Пациентката абсолютно гола в скенера

Пациентката вади от чантата си снимка или дрешка

Пациентката и доктора разглеждат различни снимки и тя си избира една

Надпис – Операционна , 3D принтер

Пациентката си облича target-ните дрехи и обувки

Щастливата пациентка е с приятелки, показва им новите си дрешки ,  ... и изведнъж погледа й се спира на отсрещната витрина

... чек ..

      Бях готов. В моята професия, въпреки че незнаехме къде е душата, я вадехме навън с памук, баехме й заклинания и си я пускахме обратно. Няма скенери, няма принтери – всичко беше допотопно – на ръка. Добре, че тези не бяха се добрали до нея, че щяха да ми изядат хляба, ама .. май без мене няма да минат  ... за серийното производство.