1.06.2023 г., 12:09 ч.

 Душа на Воин (Глава Пета) 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
307 0 8
Произведение от няколко части « към първа част
9 мин за четене

Беше изминал повече от месец от разговора на война Макгорн с Божеството, което му се беше явило, под формата на ярко сияние. Макгорн разбра, как е умряло старото му тяло в показан му от Божеството спомен. В спомена видя бунта на един от поробените от него народи, в стария свят, който бе обитавал. Видя и глупавата грешка на подчинените си войни която бе довела до нелепата му смърт. Бе пронизан множество пъти  от копията на  своите  врагове и бе паднал мъртъв и сразен в краката им. Само при мисълта за този още пресен спомен, в него се надигаше свиреп гняв и му се искаше да разкъса някого. Това не бе разумно в момента, никак не бе разумно…. Докато размишляваше той взе решение да остави миналото и да се концентрира върху сегашния си плана, да пороби и подчини новия свят, в който се беше преродил внезапно само с гривна на ръката преди около месец. Все пак бе  избран от Божеството за епичната надпревара, и със сигурност щеше да заеме мястото му и да властва вечно над душите на загиналите войни.

Макгорн бе седнал със затворени очи на огромния трон ,който робите му таласъми бяха изработили за него. Огромното му люспесто тяло потъваше удобно в меките възглавници на гигантския престол , а дългата му опашна се движеше бавно отстрани. Макгорн чувстваше огромната си физическа сила и чувството го опияняваше силно. Чудовището продължи да мисли , как  бе избран, специален и как всичко доказваше тези факти. Той е трябвало да умре в стария си свят, по чужда вина,за да бъде отново избран от самия Бог, да стане негов достоен наследник и вечен повелител на света и душите в него.

 Макгорн отвори очи и погледна към гривната на огромната си,сиво-зелена люспеста ръка с дълги черни остри нокти. Златната гривна със синьо-зелени диаманти, подарена му от самия Бог, блещукаше на светлината от многото факли в пещерата му. През гърлото на огромната му паст, с мощни челюсти и остри като бръснач зъби, се изтръгна тихо ръмжене от удоволствие. Той се намираше в една от вътрешните камери на дълбоката пещера, която беше сегашното му място на царуване. На светлината от факлите, които горяха по стените на овалната пещерна стая Макгорн разгледа отново несметните богатства , събрани за него от робите му. Злато и скъпоценни камъни, монети, украшения и съдове, оръжия и брони, книги и ръкописи стояха на купчини недалеч от трона му. Чудовището обичаше да  гледа съкровищата си и да знае, че те са само негови. Вързани с дълги вериги  за престола му на твърдата студена земя под него бяха любимите му роби. Таласъмите му бяха хванали няколко жени и му ги бяха довели преди около седмица. Макгорн се възхищаваше на красотата и нежността им и щеше да ги убие с наслада, веднага щом му омръзнеха. Той изръмжа силно, за да събуди жените в краката си, около вратовете на които бяха сложени тежките им окови. Те се размърдаха уплашени и станаха, за да изпълнят отново волята на своя господар. Донесоха му, както бяха научени,  огромен сак с течността, която опияняваше ума заедно с огромен къс сурово месо, от запасите в пещерата на около пет метра от трона на Макгорн. Чудовището започна да се храни и пие лакомо веднага, докато жените седнаха до трона му и треперейки от ужас загледаха в земята.

Макгорн имаше умението да прониква в мислите на същества в непостредствена близост до него, да чува какво мислят, както и да им предава своята воля по телепатичен път .Ужасените мисли на робините му в момента не го вълнуваха. Той продължи да се храни с огромната си уста и  подобна на гущер глава, които бяха пригодени да разкъсват и убиват, не да говорят. Съществата с по-слаб ум и дух успяваше да подчини напълно със силата на волята си, както и да ги принуди да изпълнят каквато и да искаше от тях.

 В нощта на прераждането си в този нов и интересен свят, Макгорн се беше озовал в чудновата гора само с гривна на огромната си дясна  ръка. Не след дълго бе надушил група от таласъмите, които вече бяха негови роби. Той се беше приближил към малка група същества която беше в гората в негова близост и след като разкъса няколко от тях ,  подчини ума на останалите живи създания и те ужасени обещаха да му служат.

 Този спомен както и проява му на изключителна хитрост  го накараха да се разсмее жестоко . Жените на пода в краката му потръпнаха от ужас, а едната се разплака от отчаяние. Макгорн я погледна за миг и тя се сепна и овладя при вида на жестоките му оранжеви очи. Не обичаше хленченето на своите роби освен, ако той не бе заповядал.

Продължи да си спомня как подчинените му таласъми доведоха още таласъми, които доведоха още таласъми с обещания за нов живот, в армията на техния велик господар, който щеше да ги поведе към несметни богатства, удоволствия и власт.

 Истината бе, че Макгорн мразеше тези жалки същества. С удоволствие би разкъсал всяко едно  от тях, но за момента му бяха полезни, понеже бяха глупави,  и лесни за контрол. Отвъд пещерата , която за момента беше неговия замък, беше лагера на таласъмите му роби. Те сигурно вече бяха около хиляда на брой и живееха в мръсните си шатри и палатки. Целия лагер беше разположен дълбоко в гората и засега никой не ги беше открил, което бе изключително важно за изпълнението на плана на Макгорн.

Някой от таласъмите бяха по-силни, зли в сърцата си и с жажда за кръв. Тази рядка порода таласъми Макгорн харесваше и ги правеше свои лейтенанти и охранители, които имаха задачата да командват останалата сган и да предават волята на своя господар и повелител на по-низшите от тях роби. Жестоките му лейтенанти естествено живееха, хранеха се и спяха по-добре от останалите и бяха благодарни за привилегиите си.

Като начало, плана на Макгорн бе да превземе близките села и със сила и изнудване да накара съществата там да се бият за него. Селяните не бяха толкова слабоумни като таласъмите му, за да ги контролира с телепатия. Там той щеше да използва други средства за контрол. Щеше да вземе жени и  деца за заложници и да използва глупавата любов, слабост и привързаност на техните близки, за да му служат. Ден след ден щеше да ги тика насила да извършват все по ужасни дела, докато сърцата им не бъдеха напълно покварени и опорочени. Тези които окажеха съпротива и неподчинение щеше да убие за пример на останалите. Следващите завоевания щяха да се открият пред него едва тогава. Нямаше нужда да планира твърде далеч в бъдещето. Макгорн беше без капка съмнение в своите убеждения и никой нямаше да му попречи да бъде новият Бог.

 Изведнъж с изострените си сетива чудовището усети задаващите се таласъми от входа на пещерата. Надуши неприятната, но позната миризма на своите лейтенанти. Те идваха да рапортуват и да му кажат как вървят приготовленията в лагера отвън. Макгорн се намести на огромния престол и зае своята най-застрашителна поза, облегнат назад с ръце на коленете и зачака.

 След не повече от десет секунди групата таласъми влязоха и се изредиха да се покланят ниско, както изискваше етикета в присъствието на могъщия им властелин. Първият от тях се приближи, коленичи пред трона и погледна господаря си с възхита ,в светещите оранжеви очите. Макгорн се концентрира над мислите на таласъма. Той отговаряше за строенето на барикади и стена около лагерът отвън, което беше важно за защитата на лагера ако ги разкриеха. Таласъма бе изпълнил заповедите на господаря си и всичко вървеше по план до колкото му бе известно. Макгорн му кимна с лека усмивка, таласъма стана поклони се отново и зае мястото си в редицата от бронирани лейтенанти.

Следващите таласъми направиха абсолютно същия ритуал, един по един и Макгорн  прегледа и техните мисли и спомени. От тях той разбра че робите му, които отговаряха за изработката на оръжия и брони са надвишили наложената им норма и произвеждат дори повече отколкото бе заповядал. Това хареса на чудовището. Групите отговорни за отвличания, грабежи и плячкосване бяха успели да разграбят още няколко търговски каруци и още съкровища щяха да му бъдат донесени в пещерата съвсем скоро. Скаутите му докладваха, че няма намерени следи или забелязани врагове в околностите на гората и около лагера. Имаше и странен случай на намерен вързан за дърво таласъм с рана на крака. Таласъма бил изгубил ума си и бращулевел, че е бил отвлечен от странни същества и изтезаван, след което е бил вързан за дървото за да бъде разкъсан от горските хищници.

 Нещото, което явно се бе сторило дреболия на лейтенанта, и дори смешно, силно заинтригува Макгорн. Изгубил расъдъка си  таласъм вързан за дърво с  рана на крака… Макгорн погледна таласъма дал му новината и в главата на съществото проехтя гласа на неговия господар.

-Къде е въпросния таласъм в момента? -чу в главата си жесток, леден глас лейтенанта.

-Лекуват го в една от външните шатри, господарю! -чу отговора в мислите на уплашения таласъма Макгорн.

-Моментално да го доведат при мен!- проехтя гласа на Макгорн в главата на неговия подчинен.

Той се сепна, поклони се уплашено, обърна се бързо, и се затича към изхода на пещерата, за да изпълни заповедта. Макгорн махна с ръка на останалите и изрева заплашително. Те разбраха, поклониха се отново и тръгнаха бързо навън да продължат смяната си.

Макгорн остана сам с робините си и усети, че се чувства леко обезпокоен. Той мразеше неизвестното, а историята със вързания таласъм му се струваше адски съмнителна. Скоро щеше всичко да се изясни и виновниците щяха да страдат и умрат. Той погледна към златната гривна на огромната си люспеста ръка за пореден път. Украшението винаги му напомняше, че той е избраният.  Успокоен от бижуто си, Макгорн зачака нищожествата му  да изпълнят каквото бе заповядал.

   След петнадесетина минути Макгорн усети , че отново идват таласъми в пещерата и чу квичене, гневни ревове, ръмжене и боричкане от входа. След малко при него влязоха няколко таласъма. Единият бе неговият лейтенант, който му бе съобщил странната история. Други двама влачеха един от събратята си, който бе обезумял от страх и квичеше и се дърпаше със сетни сили.

Макгорн ги изгледа свирепо и те хвърлиха полуделия таласъм на пода в краката на господаря си и се поклониха ниско и покорно. Чудовището стана от престола си и се изправи в цял ръст. Имаше високо около три метра мускулесто, люспесто тяло което беше сиво-зелено на цвят, гущеро-подобна глава и огромна уста криеща много остри зъби. Отзад на тялото му бе дълга, силна опашка. Макгорн хвана съществото, скимтящо в крака му и го вдигна високо на нивото на оранжевите си очи. Загледа го съсредоточено  и проникна в съзнанието му и дълбоко в неговите спомени. Таласъма бързо се подчини на волята на своя господар и спря да издава какъвто и да било шум, след което се отпусна в ръцете му. Две минути трябваха на  Макгорн да види всички спомени в малоумната глава на таласъма след което нададе гневен продължителен рев и го разкъса на две с голи ръце. Бяха ги разкрили.

 

» следваща част...

© Станимир Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За мен е удоволствие. Радвам се, че открих тази история, макар и със закъснение.
  • Благодаря че четете Йошида!
  • Те се размърдаха уплашени и станаха, за да изпълнят отново волята на своя господар. Донесоха му, както бяха научени, огромен сак с течността, която опияняваше ума заедно с огромен къс сурово месо, от запасите в пещерата на около пет метра от трона на Макгорн.

    Май си имал предвид мях, не сак. И малко грешки от недоглеждане. Иначе като цяло върви добре.
  • Този, ако стане новият бог, Рай със сигурност няма да има...
    Следващата.
    Поздравявам те.
  • Elder, това е супер! Благодаря много! Дано ви харесат и другите! Шеста е на път и чака одобрение от модераторите!Приятно четене и страхотен ден!
  • Пет звездички от мен, връщам се да прочета началото
  • Да, както споменах и в други коментари съм сигурен, че е пълно с грешки и трябва здрава редакция! Просто обема на текста ми идва доста, а пък и въпреки че се опитвам да пиша грамотността ми не е идеална(от което малко ме е срам). Много бих се радвал да намеря човек, на който му се занимава да редактира и коригира книгата. Просто искам да помоля ,ако някой следи качените от мен глави да се абстрахира от грешките до колкото може, въпреки че знам че е адски дразнещо! А аз ще се опитам да намеря време да коригирам до колкото мога и разбирам качените неща. Благодаря много на "Скитница", че продължава да чете и за милите й кометари.
  • Интересно е, следя и ще продължавам да следя! Само ще те посъветвам, когато публикуваш първо да си преглеждаш текста за правописни грешки ( всички правим такива неволни грешки, когато пишем). Пред "който", "която" се слага запетая... Не го приемай като критика, казвам го с най- добри намерения!
    Поне за мен историята е много интересна, потапя ме в един различен и приказен свят!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??