Толбърн и Грен се движеха бързо с наетата каручка по тесния път надолу по хълма. Грен бе прибрал малката стъкленица с отварата, която врачката му бе дала в джоба на сивия си панталона. Бяха изминали няколко минути на мълчание, през които управникът на Ивънуел хвърляше от време на време нетърпеливи погледи към своя спътник и ставаше все по-нервен и по-нервен. Толбърн не издържа и се обърна към мъжа до себе си:
-Мистър Грен, изглеждате ми силно обезпокоен! Не съм ви виждал така тревожен и започвам да се притеснявам много! Кажете ми какво се случи! Какви ви ги наговори онази дърта вещица? Искам да ви кажа, че тя има склонност да драматизира и преувеличава и…
-Толбърн, колко стража бранят стената на Ивънуел? – не го изчака да довърши Грен.
- А…! –учуди се управника. -Всичките стражи са около двадесет ,сър! Редуват се на смени, като четирима са на кулите при портата, а още трима патрулират селото. Мистър Брънт е командира на войните, които ни бранят и денем и нощем и е много кадърен. Не мис ...