Беше изминал повече от месец от разговора на война Макгорн с Божеството, което му се беше явило, под формата на ярко сияние. Макгорн разбра, как е умряло старото му тяло в показан му от Божеството спомен. В спомена видя бунта на един от поробените от него народи, в стария свят, който бе обитавал. Видя и глупавата грешка на подчинените си войни която бе довела до нелепата му смърт. Бе пронизан множество пъти от копията на своите врагове и бе паднал мъртъв и сразен в краката им. Само при мисълта за този още пресен спомен, в него се надигаше свиреп гняв и му се искаше да разкъса някого. Това не бе разумно в момента, никак не бе разумно…. Докато размишляваше той взе решение да остави миналото и да се концентрира върху сегашния си плана, да пороби и подчини новия свят, в който се беше преродил внезапно само с гривна на ръката преди около месец. Все пак бе избран от Божеството за епичната надпревара, и със сигурност щеше да заеме мястото му и да властва вечно над душите на загиналите войни.
...