Душа на Воин - книга трета (Глава Деветнадесет) 19

Грен вървеше бързо към лагера с пострадалите, като част от него искаше да се обърне назад, за да довършат на момента пререканието си с проклетия Раман , но този път вече с мечове в ръцете. По-важно му беше обаче да види дали любимата му се е свестила и дали има нужда от нещо. А и Корнел бе напълно прав , че сега не е време за разправии и дуели. Имаше тежко ранени, пострадали мъже и жени, на път да се превърнат в храна за фенгове и съблезъби котки , а кой знае и още какво се криеше из дивите джунгли. “Това беше приоритетът в момента!”- повтори си Грен наум. Раман можеше да почака, за да си получи заслуженото и щеше наистина да види много добре, с очите си, на какво са способни избраниците на божеството. Мъжът, още силно изнервен от кавгата, както и притеснен за половинката си, се озова сред лагера и потърси Лиза с поглед. За свое облекчение я видя седнала на земята, до каляската да се храни немощно, в компанията на Рикен и Калийн. Младата лечителка седеше до нея с ръка на гърба й и й говореше нещо с плаха усмивка. Тъмнокожото момче пък стоеше изправено до тях, подпрян на копието си , също с доволно изражение. Грен ги приближи с бърза стъпка и те почти веднага го забелязаха.

- Лизи! Как си, мила? - попита веднага той и падна в калта, на колене пред магьосницата, която носеше широка усмивка на още страшно бледото си лице.

- Добре съм, Грен! Ще се оправя! Просто още съм много изтощена ! Децата ми намериха храна! Като хапна ще се почувствам много по-добре, сигурна съм!

- Имаш ли нужда от още нещо? - попита воинът. - Ако искаш нещо само ми кажи!

- Искам да знам какво стана на съвета, мили! Рикен ми каза, че са те повикали... Изглеждаш ми ядосан и обезпокоен... Станало ли е нещо?

Грен въздъхна. Явно ядът му си личеше от далеч. Той си пое отново дълбоко дъх в опит да се успокои и отвърна на приятелката си:

- Всичко е наред! Корнел има план! Ще остави голяма група ловци с ранените и убитите тук , а останалите, и ние с теб в това число, ще поемем бързо към градът им Джак-ран, за да ги известим и да пратим подкрепление обратно насам! - преповтори заповедите избраният воин. - Скарах се с единия ловец, от новодошлите, които ни спасиха... Мисли ни за шарлатани и измамници и почти се сбихме на съвещанието...

Лиза се ококори изненадана.

- Мисли ни за шарлатани? Добре, нека дойде при мен да ми го каже в лицето!

Грен се усмихна доволен. Може би любимата му щеше да успее да превърне Раман в гущер или мишка.

- Раман ли го е казал, сир? - попита Рикен войнствено. - Господарят Дък и командир Корнел често се оплакват от него! Чувал съм многократно, че е горд и самонадеян и често склонен към излишни геройства ! Ловците ни са си имали проблеми заради него не веднъж,мистър, но е племенник на вожда Рал-ат, а е и добър воин. Доста силен и умел в битки, затова го търпят... Раман иска да расте в йерархията на племето и да се прочуе, като най-велик и силен! Така се говори от народа!  Нравът му и трудният му характер обаче, не позволяват на съвета да го повишава повече! Затуй се е заял с вас, сир! От завист!

Избраният воин  имаше подобни подозрения, които се потвърдиха сега, от информацията дадена му от младока Рикен. Дори да бе прочел мислите на завистливия Раман, най-вероятно щеше да има същото заключение, както сега . В стария му свят, преди да го изберат за надпреварата,  се бе сблъсквал с подобни мъже. Дори в манастира Хилсейнт, където обучаваха възпитаниците му на духовните принципи, както и на морал и правилни ценности,  имаше воини жадни за слава , с мания за величие. Учителите там правеха всичко възможно да ги подтикнат към повече смирение и да пречупят голямото им его , дори това да изискваше унизителни наказания понякога.  Раман много се бе объркал и щеше да получи важен житейски урок съвсем скоро.

 Някой сложи ръка на рамото на Грен и той се извърна. Видя Корнел зад себе си , с блага усмивка на лицето , както и мистър Дък, който му смигна приятелски. Командирът рече:

- Няма да губим много време в приказки, драги мои! Исках само да ви известя, че потегляме след петнадесет минути към Джак-ран, затова се пригответе! Мис Лиза в състояние ли е да язди? - попита той тревожен , сигурно заради бледото лице на жената.

- Мис Лиза и аз ще сме на моя кон! Не мисля да я оставям да язди сама! - отвърна избраният воин.

- Добре , сър! Ловците ми се организират и всеки си знае работата! - каза Корнел доволен. - Ще трябва да яздим възможно най-бързо, но мисля че ще можем да поговорим по пътя към града , ако нямате против.

- Нямам против , командире! Ще помогна на Лиза да се приготви и поемаме веднага след това! - отвърна воинът. - Ще се видим на конете!

Грен помогна на любимата си да стане и преметна ръката й през раменете си, като я подхвана през кръста. Поведе я към коня си и помоли Калийн и Рикен да намерят Га-ал и да донесат дисагите с личния багаж на магьосницата. Когато това стана, те натовариха якия  жребец на избрания воин. Мъжът хвана Лиза подмишниците и с лекота я вдигна и качи на животното, след което и той го яхна. Готови бяха за път и след минутка двамата тъмнокожи младежа също се появиха , всеки на своя кон , за да поемат бързо към Джак-ран.

Корнел, редом с мистър Дък, им махна да се приближат  към групата заминаващи  конници . Оставащите бойци вече довършваха приготовленията си, палеха лагерни огньове и опъваха няколко големи шатри за ранените си другари. Няколко патрула завлачваха труповете от сражението, на фенгове и коне навътре в джунглата , както бяха инструктирани и изглежда всичко вървеше по плана на главния командир. После около двадесетте човека-ездачи препуснаха, колкото бързо можеха, на запад по широкия път към града Джак-ран. Небето притъмня рязко за пореден път и познатата им вече буря, бързо ги връхлетя. Грен се обърна за последно към лагера и видя Раман гордо изпъчен да гледа след него със злобна усмивка, показвайки му неприличен жест.

Пътуващата група яздеше бързо и напълно безпрепятствено, вече над три часа и бе започнало да се смрачава. Избраният воин беше прегърнал с една ръка Лиза , която се бе сгушила мълчаливо в него, а с другата  водеше галопиращия си жребец. Отстрани на широкия, кален път започнаха да се появяват високи фенери от дърво, през двадесетина - тридесет метра.

- Приближаваме града, драги мои! - провикна се Корнел и забави малко темпото за да се изравни с коня на избраниците на божеството. - Още няколко часа и ще видите Джак-ран!

- Добре сър! - отвърна Грен доволен. - Най-после че зърна “Дървесния дом”!

- Точно така, приятелю! Гледката си струва, повярвайте ми! Аз... Дължа ви обяснение... защо не ви оставих с другите ловци , които останаха назад да бранят ранените!  Сигурно се сещате, че причината е точно Раман...  Щяхте да сте сам с хората му и неминуемо щяха да ви провокират, тестват или нападнат. Знам колко сте безстрашен и се притеснявах именно за тях , а не за вашата сигурност, сър!  Истината е, че искам благоразположението на вожда Рал-ат към вас , а това малко  трудно би се случило, ако пострада племенникът му от вашата ръка. Аз и моите подчинени ви опознахме, но за народите от джунглите в града ще сте чуждоземци, докато   не  решат че могат да ви се доверят и не ви почувстват като част от племето. Въпреки моето влияние , ще трябва сами да си извоювате това право, с което съм сигурен, че ще се справите чудесно и двамата! Въпрос на време е Раман да види, че не сте шарлатанин и се надявам обидите му да не му костват някой крайник например, нали сър?

- Ще видим... - рече шеговито Грен и погледна с лека усмивка към командира.

- Дааа... ще видим! - обади се и Лиза.

 - Добре , драги мои! Искам да обсъдя нещо и с мистър Дък! Приятна езда! Ще говорим пак след като стигнем Джак-ран! - рече Корнел и пришпори жребецът си напред за да настигне своя верен приятел.

След още няколко часа бърза езда , вече беше доста тъмно и многото фенери по-пътя светнаха от само себе си в бледо синкаво.

- Това магия ли е, Лизи? - попита Грен любопитен, защото не виждаше подобни фенери за първи път.

- Не мисля, скъпи! Чела съм че  са пълни с  насекоми, които светят ярко през нощта. Активни са само тогава , а денем най-вероятно са в летаргия и си почиват или спят.  - отвърна магьосницата с усмивка. - Но, виж! Мисля че най-после пристигнахме! - посочи тя напред и пред тях се откри огромният град  Джак-ран.