Грен вървеше бързо към лагера с пострадалите, като част от него искаше да се обърне назад, за да довършат на момента пререканието си с проклетия Раман , но този път вече с мечове в ръцете. По-важно му беше обаче да види дали любимата му се е свестила и дали има нужда от нещо. А и Корнел бе напълно прав , че сега не е време за разправии и дуели. Имаше тежко ранени, пострадали мъже и жени, на път да се превърнат в храна за фенгове и съблезъби котки , а кой знае и още какво се криеше из дивите джунгли. “Това беше приоритетът в момента!”- повтори си Грен наум. Раман можеше да почака, за да си получи заслуженото и щеше наистина да види много добре, с очите си, на какво са способни избраниците на божеството. Мъжът, още силно изнервен от кавгата, както и притеснен за половинката си, се озова сред лагера и потърси Лиза с поглед. За свое облекчение я видя седнала на земята, до каляската да се храни немощно, в компанията на Рикен и Калийн. Младата лечителка седеше до нея с ръка на гърба й и й го ...