Душа на Воин - книга трета (Глава двадесет и пета) 25

Грен се връщаше с бърза крачка към странноприемницата , по павираните улици на Джак-ран. Той на няколко пъти спира непознати същества, за да иска насоки,защото градът му бе още непознат и не искаше да се лута и да губи излишно време. Докато вървеше мъжът имаше неприятно чувство в себе си, заради решението си да измами малката престъпна групичка, в желанието си бързо да получи нелегалната съставка. Чудеше се дали не е сбъркал, дали не бе по-разумно да отидат в джунглите с Лиза и децата за да потърсят пъстрата усойница сами. От срещата му с Баун и лъжите , които му бе наговорил можеха да произлязат много проблеми. Но стореното беше сторено. Сега трябваше да помисли и как точно да ги издаде на Корнел и управата на града, за да могат ги изловят и затворят или пропъдят. Избраният воин поне се радваше , че срещата се размина без насилие и убийства  от негова страна. Дарбата му да чете мисли свърши цялата работа и му помогна да манипулира разговора по най-удобния за него начин. По павирания път пред Грен започнаха да се появяват все по-големи групи от минувачи и той разбра че приближава центъра, точно както го бяха упътили и забеляза също, че слънцето е започнало да залязва и да приближава хоризонта. След още двеста метра , сред многолюдната тълпа около себе си, воинът видя сградата на  “При Фения”, където бяха отседнали с Лиза и се насочи към централния вход.

Когато влезе и огледа множеството малки , дървени масички , избраният боец забеляза, че уютната зала е отново почти пълна. Неговата любима и приятелите им от племето обаче ги нямаше сред насядалите посетители и гости, които говореха и се смееха шумно, наслаждавайки се на своята храна и напитки. Грен отиде до бара, за да поръча вечеря за него и Лиза , която да им бъде занесена в стаята и реши да изчака магьосницата горе. С нарастващо притеснение за своята приятелка, мъжът започна бързо да катери  стъпалата към втория етаж и след малко отключи и влезе в наетата им спалня. Красивата магьосница не беше вътре, но за сметка на това го посрещна безпорядъкът , който бяха оставили сутринта. Боецът реши да разтреби набързо мръсните съдове и да запали огън в широката  камина от едри тухли, за да посрещне Лиза подобаващо.” Къде ли беше тя? Дано всичко при тях да е минало безпрепятствено!”-помисли си той. Вече имаха всичко нужно за отварата , с която щяха пак да видят божеството Рагиел и да получат повече информация и насоки за това как да подходят от тук нататък. След петнадесет минути огънят вече бумтеше в камината , стаята бе топла, сравнително чиста и подредена и Грен седна на леглото и се загледа в пламъците. Както често ставаше щом останеше сам със себе си , бързо започнаха да го спохождат мисли и мъчителни спомени с  Гравин. Избраният боец разтърси глава и въздъхна дълбоко, след което реши да полегне, за да си почине. Сънят не му достигаше заради скорошните препятствия, през които бяха преминали с Лиза по опасния път към Джак-ран и мъжът усети как започва да се унася лека полека...

Грен се събуди от силно почукване по вратата на стаята им, вдигна се на лакти и бавно започна да се разсънва, като за момента се огледа дезориентирано. Трябваха му няколко секунди да си спомни къде е и какво беше станало. Бързо скочи от леглото и отиде да отваря с надеждата да е Лиза и всичко в тяхната група да е минало по план. Пред него обаче стоеше Рикен с тревожно, леко бледо лице. Момчето веднага рече:

- Господарю, Грен! Праща ме мис Лиза! Каза на Рикен  да ви пита дали имате съставката, която й трябва!

- Да , синко ! Взех я! Вие всички добре ли сте? - рече му избраният воин притеснено.

- Добре сме ,сир! Добре сме! Рикен съжалява ако ви е стреснал ама работата е малко спешна!-продължи момчето трескаво. -  Калийн и господарката Лиза вече почнаха с отварата и скоро ще им трябва специалната съставка, дето е увас! Тъй че трябва да дойдете бързо, сир! Бързо елате с Рикен, че няма много време!  

Грен само се наметна с връхна дреха , закопча колана с оръжията си , заключи врата на стаята си и тръгна с бърза крачка след тъмнокожото момче. Те минаха скоростно през залата за хранене и мъжът дори не се огледа от бързане. След малко минаха през входа и излязоха на пътя пред “При Фения”. Навън бе тъмна нощ , пазарната улица  безлюдна, а сергиите и магазините затворени. Обстановката имаше леко призрачен вид заради светещите в бледо-синьо , дървени фенери и трите луни в небето. Рикен бе вързал конят си пред странноприемницата и в миг го посочи и каза:

- Хайде на жребеца на Рикен , мистър! Трябва бързо да стигнем при моята палатка , че отварата ви вече къкри и скоро ще ни трябва отровата от рогатата усойница! Вие водете животното , а  Рикен ще ви напътства от къде да минем за да сме на мястото възможно най-бързо!

- Добре, синко! Качи се и седни на коня си пред мен! - рече му Грен и яхна жребецът , като същото направи и тъмнокожото момче. Щом и двамата се качиха и настаниха на седлото, избраният воин хвана здраво юздите и сръчка коня с пети. След малко двамата вече препускаха бързо по павирания път на Джак-ран.

-Свийте в дясно ,сир! В уличката точно от дясно! - рече трескаво тъмнокожият младок след около две минути езда. - За да избегнем патрули ще минем от тука! Не мисля, че ще е добре да ни спират и разпитват! Само ще загубим време , че може и да стане някой проблем със стражата!

- Добре , момко! - отвърна избраният  боец и тръпна, юздите за да завият веднага в дясно.  

Озоваха се в тъмна, тясна уличка и продължиха още стотина метра по нея. После преди да излязат отново на светлината от фенерите отсреща , Рикен помоли да спрат и да изчакат. След две минути по улицата мина един патрул с бърза крачка, оглеждайки се зорко. За щастие ги подминаха без да ги забележат.

- Хайде ,сир! - рече тихо , но трескаво тъмнокожото момчето. - Не сме далеч ! Продължаваме напред!

Грен отново пришпори коня и те се понесоха бързо по нова, тясна пряка, като едвам виждаха на десетина-петнадесет метра пред себе си заради тъмнината. След още около пет  минути езда, излязоха  от центъра и попаднаха в околие, състоящо се главно от шатри и палатки, с различна големина и форма, и създадени от различни материали. Рикен продължаваше да напътства мъжа зад себе си и след малко рече:

- Това е квартала на Рикен, господарю Грен! Тука вече всички се познават и няма да имаме неприятности! Ей там! Виждате ли малката шатра от кожа и плат ! Вижте двата коня на мис Лиза и Калиий са вързани до нея!

Избраният боец забеляза посочената палатка и подкара коня им бързо натам. След минута спряха отпред и скочиха от седлото. Шатрата беше доста широка , с правоъгълна форма и направена от дебела , здрава кожа, плат и дърво. Беше висока около три метра. Младият, тъмнокож ловец вече водеше и своя кон при другите животни и рече на Грен с трескав тон:

- Влизайте , сир! Че ви чакат с надежда и нетърпение! Рикен ще върже жребеца си и идва и той!

Мъжът го послуша , дръпна коженото парче плат на входа в страни, за да влезе в дома на младия ловец. В центъра на шатрата имаше средно голям котел , под който гореше огън. От металният съд се издигаха струйки пара , а вътре миришеше някак приятно и сладникаво. В палатката имаше няколко маси с ниски столчета, широка, космата постеля за спане и на две-три места малки бурета и щайги  с провизии , чували и кожи. Светлината  идваше от няколко  дебели, метални свещника, наслагани по масите. Младата Калийн стоеше права до една от тях и явно режеше и приготвяше билки , а любимата му Лиза бе до котела с дълга, дървена лъжица в ръката, готова да бърка сместа вътре щом се наложеше. Веднага щом Грен влезе и двете жени обърнаха погледи към него.

-Мили! Невредим си, слава богу!  - рече магьосницата с облекчена усмивка. - Кажи ми , че си взел отровата!

- Тук е! Нося я! - рече воинът и бързо извади стъклениците от вътрешния джоб на дрехата си.

- Дай ги, скъпи! Бързо, остават няколко минути ! Идвате точно навреме! - отвърна ослепително красивата жена и се протегна да вземе съставката. - Ще успеем! Не мога да повярвам! Ще успеем!

В този момент и Рикен влезе забързан в шатрата си с доволна , горда усмивка. Магьосницата му кимна за поздрав.

- Калийн готови ли са билките, миличка? - попита я Лиза докато отваряше две от малките шишенца донесени от любимия й.

- Да, мис! - отвърна момичето, също видимо доволно от себе си. След секунда беше до котела с дървена табла с различни съставки. - Щом кажете ги слагам вътре!

- Слагай ги скъпа ! Хайде! - подкани я магьосницата и младото момиче добави съдържанието на таблата в котела. От него рязко се вдигна кълбо розовеещ дим. Лиза разбърка сместа , след което добави двете стъкленици отрова. След тридесет секунди отварата започна силно да бълбука , а димът който бе излизал до преди малко стана зелен и много гъст.

- Страхотно! Страхотно се справихте всички! От тук нататък работата ни ще е по-лесна! Трябва само да се добавят съставки в точно определено  време, да се разбърква често и да се поддържа огънят! - довърши магьосницата и видимо се отпусна , а лицето и светеше от радост и доволство. - Елате! Нека седнем, за да ми разкажеш какво стана, след като се разделихме! Ние също трябва да ти разкажем какво стана при нас!

Четиримата седнаха на едната маса в палатката , след като Грен бе придърпал  столче и за себе си. Той започна да разказва на тримата си другари какво бе станало с бандитите в тяхното свърталище , доста бързо и накратко , защото нямаше търпение да разбере от Лиза за тяхното приключение и какво е станало с търсенето им на рядката змия.