20.07.2024 г., 12:38 ч.

 Душа на Воин - книга трета (Глава първа) 1 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
138 0 8
Произведение от няколко части « към първа част
4 мин за четене

Беше обед и Грен седеше в широката карета срещу Лиза. Двамата се гледаха в очите, с леки усмивки и хванати за ръце, с преплетени пръсти. Каретата бе от дърво, с масивни колела, а вътре имаше две удобни, срещуположни пейки, постлани с меки възглавници. Имаше и малък прозорец, през който влизаше известна светлина.

От както бяха потеглили от Спелтън на запад, красивата магьосница се возеше вътре, докато останалите мъже яздеха в  колона отвън. Групата им бе от около тридесет човека, доста малка, понеже повечето воини на Корнел бяха останали в манастира за да помогнат в предстоящите битки, с армията на Коалицията. Пътуващите спираха всяка вечер за да лагеруват и пренощуват, засега без никакви пречки и проблеми. Грен беше оставил конят си за малко за да говори с магьосницата и негова любима, насаме. Избраният воин заговори след няколко секунди, докато се подрусваха в каляската, заради неравностите по пътя:

- Как сте, милейди? Понася ли ви пътят?

- Отдавна ми омръзна да се возя тук сама и да гледам през прозорчето! - отвърна Лиза с тънка усмивка. - Може би скоро  ще се опитам да пояздя за да се разнообразя ...

- Добре! Ще пояздим заедно скоро, значи! Аз дойдох за да ви известя за нещо важно.... Командир Корнел ме информира преди малко! Получил е писмо от едно от централните селища на Западната джунгла. - каза й Грен и жената го загледа с интерес. - Звярът, към който сме тръгнали е забелязан в горите край това селище. Група смели воини са го забелязали по време на патрул и са го проследили до леговището му. То се е установило за сега,  в някаква пещера до която се връщало, криело и замъквало уловът си... Дано е истина , милейди! Корнел каза че ще могат да ни заведат до там щом пристигнем в джунглите. Неговите хора не са посмели да влязат без нас, а и може би така са били инструктирани...

-Това са добри новини , Грен! - възкликна Лиза. - Дано чудовището е още там  , докато пристигнем! Имаме ли повече информация за това пред какво ще се изправим щом влезем в пещерата? Корнел не ти ли даде други подробности?

- Имаме си работа с огромна съблезъба котка, до колкото разбрах и до колкото добре са могли да я огледат хората от джунглите! Чудовището е огромно, адски силно , тъмно на цвят и с формата на голяма котка, много по-едра от нормалните свои събратя, които живеели в горите. Само това имаме като информация за сега... - рече Грен и се замисли за нещо.

- Странно е , защото от командир Корнел разбрах че този вид животни - съзблезъбите котки, са на върха на хранителната верига в джунглите и се страхували само от великани. Зверовете ловували на глутници по принцип, а нашето чудовище е единак. Единак е и е много по-огромен от нормална котка и е с различен цвят. Незнам, Лизи.... Дали наистина е друг избранник или просто някакъв мутирал горски звяр? Чудя се.... - завърши мъжът и се загледа замислено през прозорчето.

- Странно е наистина... - отвърна магьосницата също зачудена. - Мисля че трябва да отидем лично за да разберем, Грен! Така или иначе нямаме други следи, свързани с надпреварата и другите участници... А и обещахме на Корнел и народът му че ще помогнем, в замяна за бойците,  които пратиха в Спелтън!  Предлагам да отидем и да убием звяра! - довърши красивата жена и погледна своя любим с пламъче в очите.

- Добре, милейди! - рече воинът с доволна усмивка. - Както заповядате!

Лиза също му се усмихна широко с равните си , искрящо бели зъби и Грен погали нежно лицето й. Мъжът се приближи за да я целуне, но силно почукване по вратата на каретата ги прекъсна.

Избраният воин отвори вратата на возилото и погледна навън. Командир  Корнел яздеше успоредно на каретата, върху своя петнисто - черен жребец и се усмихваше мазно. Той ги загледа за кратко и бързо рече:

-Съжалявам, че прекъсвам разговора ви , драги мои! Господарю Грен, тръгваме на лов след петнадесет минути! По-рано казахте, че желаете да се присъедините и да дойдете с нас... Ще се радвам да пояздим заедно, пък и месото ни е на привършване!

Грен целуна бързо любимата си по бузата и скочи от каретата, в движение, за да намери и яхне своя кон, готов да ловува за първи път от както бе дошъл в този свят. “На Гравин бу му харесало...” помисли си мъжът и веднага го заля вълна от печал заради смъртта на верния му другар и помощник. Птицевидното момче липсваше на Грен много и го измъчваше чувство за вина, въпреки последния си разговор с командир Брънт. Поне имаше Лиза! Мъжът реши, че би направил всичко за да не загуби и нея по опасния път , който им предстоеше, дори ако му костваше неговият собствен живот.

 

» следваща част...

© Станимир Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??