Беше обед и Грен седеше в широката карета срещу Лиза. Двамата се гледаха в очите, с леки усмивки и хванати за ръце, с преплетени пръсти. Каретата бе от дърво, с масивни колела, а вътре имаше две удобни, срещуположни пейки, постлани с меки възглавници. Имаше и малък прозорец, през който влизаше известна светлина.
От както бяха потеглили от Спелтън на запад, красивата магьосница се возеше вътре, докато останалите мъже яздеха в колона отвън. Групата им бе от около тридесет човека, доста малка, понеже повечето воини на Корнел бяха останали в манастира за да помогнат в предстоящите битки, с армията на Коалицията. Пътуващите спираха всяка вечер за да лагеруват и пренощуват, засега без никакви пречки и проблеми. Грен беше оставил конят си за малко за да говори с магьосницата и негова любима, насаме. Избраният воин заговори след няколко секунди, докато се подрусваха в каляската, заради неравностите по пътя:
- Как сте, милейди? Понася ли ви пътят?
- Отдавна ми омръзна да се возя тук сама и да г ...