Слънцето бе изгряло над планините и  Грен яздеше бавно към Спелтън, заедно с останалите живи конници, от отряда на Щърм. Отред  на седлото, на избрания воин, бе отпуснатият труп на Гравин , а друг от ездачите караше обгорялото и обезобразено тяло на възрастния главен командир. Групата приближаваше към манастира, сред хилядите трупове, останки и отломки от битката, по земята наоколо. Полето пред Спелтън бе осеяно с тела , оръжия и щитове , а пръстта бе сякаш подгизнала в кръв. Много птици вече се хранеха с плътта на загиналите, а войници търсеха оцелели и ранени свои другари. Докато яздеше напред, опечаленият ум на Грен, бе пълен със спомени и случки от миналото, със загиналия му другар. Когато най-после групата ездачи достигна до портата на Спелтън , Грен попита войниците там, къде може да намери Лиза и командир Брънт. Те го упътиха към залата за съвещания, а останалите воини, на конете си, понесоха останките на  Щърм към своите другари в близост, за да им докладват.

Избраният воин стигна до сградата, към която го бяха насочили, слезе от коня си и взе тялото на птицевидното момче на ръце, и го понесе навътре. След минута стигна до залата за съвещания и влезе през вратата й, носещ отпуснатия труп. Вътре Грен видя любимата си, седнала на своя престол, а пред нея бяха застанали Брънт и Кайсен, заедно с много хора, които мъжът не познаваше. Те разгорещено обсъждаха нещо , но веднага се обърнаха към новодошлия и замълчаха. Грен падна тежко на колене и остави Гравин на земята пред себе си. Брънт се спусна към тялото и клекна в шок,  до него.

-Неееее , не , не .... Момчето ми! Нееее... - започна да се вайка командирът, като разтърсваше трупа на младежа.

-Със Щърм убиха Евъруел! Не можах да стигна достатъчно бързо... Аз съм виновен... - рече тихо Грен през сълзи.

- Не, момко! Не си го причинявай! Не се удавяй във вина! Направил си всичко... сигурен съм... всичко! - отвърна Брънт , като  сякаш още не можеше да повярва на станалото.

- Не трябваше да го взимам с мене! Трябваше да си стои в Ивънуел! Трябваше да остане в безопасност там.... заради мен е мъртъв.... - рече Грен, докато мъката му го смазваше отвътре.

-Не момче, не! Слушай... - заговори Брънт и сложи ръка на рамото на своя приятел. - Отгледах го от малък! Беше сирак, и аз се погрижих за него и го обучих! Познавам го, от както се помни! Не си виновен ти, за неговата смърт! Винаги съм знаел , че накрая ще се забърка в някоя голяма беля, твърде буен нрав имаше... Винаги съм се страхувал, че ще свърши така и пак го обичах с цялото си сърце! Не се наказвай с такава вина и тежка отговорност момко, моля те! Гравин си имаше глава на раменете ,  колкото и безразсъдна да бе тя понякога!  Остави ме да се погрижа за погребението! Ще го върна у дома в Ивънуел, да почива в мир вечно, при тези, които го обичаха! - довърши Брънт и избърса сълзите си.

Останалите присъстващи ги гледаха с неудобство , но на Грен не му пукаше. Лиза се бе приближила до любимия си и го прегърна през рамо. Последва кратко мълчание. След малко Кайсен не издържа и рече:

- Съжалявам за младия Гравин! Той беше смел воин и скаут, а както виждам, и добър и предан приятел! Разбирам мъката ви дами и господа, но трябва да решим няколко много важни въпроса! Толхаус е окупиран от Коалицията! Трябва да си върнем града и за жалост ни чака поредната тежка битка! Разбрах от вашата... амммм ... от главен маг Лиза, че с нея искате да заминете към джунглите на запад... - обърна се Кайсен към Грен. - Светът ни се нуждае от смели и силни воини и магове , сега най-много! Имаме дълга война пред себе си и не очаквах, че ще ни изоставите и ще тръгнете да пътувате, каквито и причини да имате, милейди! -рече той и погледна главната магьосница.

- Както ви казах, главен управник Кайсен...  започна Лиза подразнена. - Аз напускам поста си на ръководителка на Спелтън! Моля ви, да не ме задължавате да правя каквото и да било повече за вас и Толхаус! Мисля, че съм заслужила правото си да се оттегля и да пътувам, където и с когото пожелая, след снощната битка! Както аз , така и мистър Грен!

-Аз .. Ама разбира се, че сте заслужила, милейди! - отвърна Кайсен неуверено. - Имате огромна заслуга за спечелената битка нощес! Както вие, така и вашите приятели, които са сред нас...  Но това е само едно спечелено сражение, във война, която е далеч от своя край!  Аз пак ви моля! Нуждаем се от вас и вашият приятел и ...

- С Лиза, заминаваме на запад, управник Кайсен! Моля да приключим този разговор! Решено е! - рече твърдо Грен и погледна сериозно и леко заплашително  мъжа пред себе си.

-Да, решено е! - каза и магьосницата с ръка около кръста на любимия си. - Предложих, старши маг Кастан за мой заместник, пред съвета на манастира! С него  ще продължите този разговор и по-нататъшни преговори, управник Кайсен !  Сега ако няма друго бих искала да остана сама с Грен!

-Няма друго, милейди! - рече разочарован Кайсен и се обърна към вратата на залата, готов да си тръгне.

Лиза и Грен също се спогледаха, с желанието да остана възможно най-бързо сами, когато един от присъстващите командири се обърна към тях:

- Казвате че искате да тръгнете на запад с вашия... другар, лейди Лиза?

Той беше висок и доста слаб, както и леко прегърбен. Имаше къса, мазна, черна коса и остри мустачки и брада, с които си играеше, леко нервно, докато ги гледаше с хитрите си, тъмни очи.

-Аз съм командир Корнел и представлявам някои от  народите, от джунглите на Запада! За нас ще бъде чест да ви предложим ескорт и ако пожелаете, убежище в земите ни! - рече той с мазна усмивка.- Имаме доста сериозни проблеми, главно с мистериозен звяр, който напада и убива хората ни! Ще се радваме на всяка помощ, в замяна за участието ни в среднощната битка, с армията на Евъруел! - каза командира от запада и се поклони ниско на Лиза и Грен. Двамата се спогледаха заинтригувани и заедно с Корнел, тръгнаха да излизат от залата за съвещания.