Грен се биеше свирепо, пред портата на Спелтън и посичаше наред враговете пред себе си, с огромното си, омагьосано оръжие . Отзад беше Гравин, начело на няколко смели войника от речния град, заедно с пет мага и всички заедно си пробиваха път напред, през редиците от зомбита.

Подкреплението от запад, беше нападнало армията на Коалицията, от тяхната дясна страна  и много от мъртъвците на Евъруел се биеха и там . Поради тази причина, защитниците на манастира напредваха бързо,  с помощта и на многото магьосници и стрелци над портата и по стените . Грен видя бившия управник на Толхаус , който се оглеждаше тревожен, явно не очаквал такъв развой на събитията. Той крещеше заповеди, на своите крайбрежни воини и се опитваше да се справя на двата фронта едновременно. Бойците от манастира започнаха да си пробиват път, все по-близо и по-близо до Евъруел , като почти се изравниха с приятелската армия от запада. Изведнъж, сред  редици им, избраният войн забеляза стар приятел. Командир Брънт, от Ивънуел, беше яхнал един кафяв якс и бе  облечен в тежка броня, с огромен боздуган в яката си ръка и мелеше наред пред себе си, със силни, яростни ревове. Грен му подвикна с радостна изненада в гласа:

-Брънт! Брънт тук съм в твое ляво!  

Дебеличкият командир-глиган се огледа, воден от гласа на своя приятел и след миг очите им се срещнаха.

- Поздрави, момко! Идвам да ти спасявам задника, за пореден път! - викна старият воин и се разсмя гръмко, след което размаза черепа на едно зомби отпред. Избраният воин му се ухили в отговор и продължи да се бие свирепо като си проправяше път напред към селския командир.

-Ама че меч си имате, мистър Грен! Как го вдигаш изобщо това нещо? - викна му пак Брънт, с насмешка и вече бе на няколко метра от Грен , като двамата започнаха да се бият рамо до рамо.

-Помогни ми да стигна до Евъруел! Трябва да убием управника и зомбитата ще паднат с него! - викна воинът на стария командир.

-Добре момче! Напрееед ! Всички напред! Не ми се лигавете, като някакви изискани дами! - ревна Брънт на своите воини и Грен понечи пак да се засмее, когато видя нещо и се стъписа.

Главен командир Щърм, начело на около петдесет тежко  бронирани конника, яздеше напред през ордата мъртъвци, право към Евъруел. Рицарите на конете премазва и посичаха зомбитата пред себе си и много бързо си пробиваха път  сред тях, когато командира на Коалицията ги забеляза. Той явно решил, че битката е загубена, обърна мощния си жребец и тръгна да бяга заедно с около тридесетина крайбрежни конника ескорт. Евъруел остави мъртъвците си и останалата част от армията си,  да спрат всеки, който се опита да  го последва  и изчезна бързо през полето, далеч от битката. Щърм и неговите яздещи войници успяха да си пробият път през ордата  и го последваха с пришпорени коне. За нещастие, Грен видя помощникът си Гравин, яздещ  сред тях   и викна уплашен след него:

-Гравин, неееееее! Неееееееееее! Върни се, Гравииииин!

Воинът се огледа бързо около себе си и викна с ужас на Брънт:

-Трябва ми кон и меч, с който да мога да яздя! Гравин тръгна със Щърм и конницата, след Евъруел!

Старият командир го изгледа с нескрита уплаха в очите и веднага викна на подчинените си:

- Кон и меч за Грен! Веднага!

Един от мъжете зад тях скочи от седлото и подаде юздите на Грен , който тъкмо бе вдигнал от земята един по-къс  меч и бе прибрал голямото си оръжие в ножницата на гърба си. Избраният воин яхна ловко  тежко бронираното животно и го пришпори след  конниците и  Щърм.

Грен мачкаше зомбитата пред себе си и ги режеше на парчета с тежкият меч в ръката  си. Те се опитваха да го хванат и свалят от седлото,  както и да убият конят му, но той някак остана невредим заради тежката си броня и огромна сила. Няколко стрели уцелиха мъжа , както и животното , но като  по чудо, те успяха да се откъснат от ордата и да препуснат напред , далеч от сражението ,след Гравин. На около двеста  метра пред  воина,  бяха Щърм с неговите войници  на конете си, сред които бе и приятелят му и негов помощник. Те преследваха Евъруел и неговите хора и бавно започнаха да ги настигат. Управникът явно видял, че няма какво повече да губи спря крайбрежните си ездачи и всички те се обърнаха назад и се строиха в бойна формация. Щърм и неговите конници направиха същото и двете малки, противникови армии препуснаха една срещу друга, с вдигнати мечове и копия . Грен се приближаваше бързо отзад, пришпорил животното си на предела на силите му. На петдесет метра от започналото меле, воинът видя Щърм да се бие яростно и да търси Евъруел с поглед. Гравин бе близо до командира и също бе в схватка, с един от крайбрежните конници. Бившият управник се откъсна от сражението и Щърм го последва веднага. Двамата се засилиха един срещу друг и се разминаха на конете си, като  всеки се опитваше да посече другия, но без успех. Те отново се обърнаха един срещу друг, сякаш на турнир и отново препуснаха бясно готови за още един сблъсък. Щърм бе съборен от коня си и падна тежко на земята, като в същия момент Гравин  успя да убие крайбрежния конник, с който беше в схватка и препусна към стария командир и врагът му. Грен се опита да го последва, но бе нападнат от двама вражески ездача, с омагьосани светещи мечове , които му препречиха пътя. Бившият управник бе скочил от коня си готов да довърши Щърм, когато видя как Гравин му налита с коня си, от страни. Евъруел се извъртя бързо  и прониза животното на Гравин с черното, остро  жило излизащо от дясната му ръка. Конят изцвили силно от болка и заедно с помощника на Грен, се строполиха на земята, на няколко метра разстояние от ранения Щърм , а  Евъруел се приближи над него с извадено жило, готов да го убие.  Птицевидното момче стана от земята, олюля се за кратко  и после   налетя пак бързо, на злия, избран от Божеството воин. Бившият управник се разсея за момент от атаката на  момчето-птица и позволи на  падналият на земята командир,  да го прониже изненадващо,  с меча си в стомаха. Гравин му скочи отзад и също заби мечът си в гърба му , като получи силен юмрук  в лицето от Евъруел и хвръкна във въздуха на няколко метра, и се претърколи на земята.  Щърм започна да се изправя бавно с последни сили, явно тежко ранен , а управникът извади меча от корема си, с вик от болка и опипум започна да търси и този запит отзад в гърба му, след което падна на колене. Старият командир извади кама от колана си , приближи се до своя враг и му преряза гърлото бавно и с наслада . Гравин , който се свестяваше на няколко метра от тях започна да се надига от земята, бавно. В миг гривната на Евъруел заблестя ярко, както и цялото му тяло, малко след това. Последва мощна синьо-зелена експлозия, която остави голям кратер в земята и  хвърли Щърм далеч назад и за нещастие стигна и до Гравин. Момчето-птица политна във въздуха, обгорено от силната взривна вълна и падна тежко на земята.

Грен ужасен, успя да се пребори с последния конник пред себе си и пришпори животното си към своя ранен помощник. Воинът скочи бързо от седлото  и клекна до приятеля си, който дишаше тежко и с мъки.

-Мистър Грен... - промълви момчето съвсем тихо и го погледна с жълто- оранжевите си очи.

-Дръж се, Гравин! Дръж се, приятелю! Лиза ще те оправи!  - заговори му избраният воин, като придържаше главата му.

-Вярвам.... вярвам ви за всичко... за мен бе чест... чест да съм до вас... - промълви птицата-воин.

-Да не си посмял, Гравин! Не ми умирай в ръцете! Моля те недей... - почти проплака мъжът от отчаяние.

-Чест! - едвам рече Гравин  и се отпусна в ръцете на Грен безжизнен , като очите му в миг угаснаха и птицата  издиша шумно, за последен път. Избраникът на Божеството сложи ръце на лицето си и издаде няколко тихи хлипа. След малко успя да се овладее и  погледна пак към своя мъртъв помощник, който имаше спокойно, почти удовлетворено изражение на лицето си .  

-За мен също бе чест, Гравин! - каза  воинът и затвори нежно очите на приятеля си с ръка. Гравин  го бе спасил от прокълнатата сила, която носеше гривната на Евъруел.