Грен сънено  oтвори очи събуден от леко стържене на метал и тихо тананикане.Чувстваше се тревожен може би заради сън, който обаче не успя да си спомни. Видя Гравин, клекнал над вече запален лагерен огън, да си пее тихо някаква мелодия и да приготвя закуска в плитка тенджерка без капак , с дълга дървена дръжка. Във въздуха се носеше аромат на прясно изпържени яйца и някаква подправка, ароматът на която Грен не позна, но мирисът му допадна. Съненият воин се надигна на лакът в своята постеля и се огледа. Конят му пасеше тревичките край каруцата , за която бе привързан заедно с техния якс. Багажът им си беше на мястото, а помощникът му бе вече сгънал своите постеля и завивки и ги бе прибрал.

Грен седна все още с крака , увити в кожата, в която бе спал и поздрави своя приятел:

-Добро утро ,Гравин!

-Аааа.. събудихте се най-после мистър Грен! – каза птицевидният воин, след като извърна поглед за момент от съда, в който готвеше и погледна усмихнат към спътника си. – Пържени яйца с микс от подправки от горите край Ивънуел! Как ви звучи, сър? – попита с ентусиазъм Гравин.

-По-добре от леко сварени горски охлюви! – пошегува се Грен. Приятелят му се засмя и пак го  погледна за момент развеселено, докато още полузаспалият му другар, започна да сгъва постелята си, след което я остави в каруцата и отиде да погали своя кон. Животното изпръхтя от удоволствие, докато собственика му го милваше нежно по мощния врат и муцуна.

-Готови са! – каза високо Гравин и загледа нетърпеливо в тенджерката. – Хайде, че умирам от глад ,сър!

Грен потупа коня си за последно, преди да го остави да си пасе и след няколко крачки седна край огъня до своя приятел , който му подаде стара дървена лъжица и чиния пълна с яйца. После веднага нападна порцията си, като поглъщаше лакомо своя дял от закуската.

-Ммммм....мммм...ммм... ако не ми провърви като ваш помощник трябва да стана готвач в някой хан! – каза Гравин и се ухили на воина. – Сега, нещо сериозно... По пътя към Толхаус неминуемо ще срещнем други хора пътуващи на изток, а може би и такива които се движат в обратна на нашата посока. Града е голям и е нещо като център на континента, сър! Претъпкан е с преминаващи и в двете посоки каруци и конници, и всякаква паплач! Оставете ме аз да говоря ако се наложи! Аз ще се оправям с любопитните! Вие го играете мой мълчалив охранител, а аз търговец пътуващ на изток с ценни стоки!

-Ясно! Така да бъде! – казва Грен с леко пълна уста, докато довършваше закуската си.

Вече добре хапнали, двамата мъже бързо се погрижиха за лагерния огън и прибраха цялата си посуда в каруцата. Птицата воин впрегна якса в нея , а спътникът му яхна ловко своя кон. Те тръгнаха към главния път през дърветата до нощния им лагер и щом го достигнаха, Грен се изравни със своя помощник и застана редом с него от лявата му страна.

-Е... чака ни още доста път...-рече Гравин с въздишка. - Хайде! Да побързаме и дано успеем привечер да сме в Толхаус!

Грен му кимна за съгласие и двамата поеха на изток, колкото бързо им позволяваше натоварената и тежка каруца, която караше момчето птица.

Двамата приятели пътуваха може би час и войнът на коня забеляза, че вече от доста време спътникът му имаше угрижен и умислен вид. Гравин не говореше, а само хвърляше на своя другар странни погледи и избягваше да го гледа дълго в очите. Грен можеше да се опита да прочете мислите на своя помощник, но предпочете да не го прави и след малко му рече:

-Какво има Гравин? Рядко те виждам така странен и угрижен...

-Слушайте, мистър Грен... Аз... Аз трябва да призная че не бях напълно честен с вас!

Спътникът му го погледна учуден, но си замълча и остави птицевидния си другар да продължи:

-Сър, аз... Аз трябва да ви кажа, че мислих за нещо, още откакто ми споделихте цялата истина... От както ми разказахте за надпреварата и Божеството... Искам да съм напълно искрен с вас и да ви кажа, че това... Мисля че са ви заблудили и въобще не ми се вярва да е истина... Цялата тази работа...-рече момчето и погледна леко уплашено към Грен.

-Кое по-точно не вярваш? - попита мъжа на коня спокойно и загледа помощникът си.

- Ами всичко това с надпреварата, която ще доведе до края на света и победителят ще стане Бог, за да претвори всичко по своя воля... Аз не искам да кажа че сте ме излъгали, мистър Грен! Просто мисля че тези гривни... Мисля, че това са гривни с мощна магия в тях... Магия, която може да ви е накарала да халюцинирате или да ви е заблудила. Аз не станах ваш помощник, само защото ви харесвам и искам приключения, мистър Грен! Аз се тревожа, че сте приели тази история с надпреварата твърде навътре! Толкова навътре, че не може да си позволите, дори да си помислите за нормален живот... Живот с някого като Тамида например.... - рече му Гравин като му хвърли нов поглед изпълнен с неудобство сякаш очакваше приятелят си да избухне. -Можете ли да приемете вероятността, че това което вярвате за гривните и надпреварата може да е заблуда?

-Разбира се! Възможно е... - рече му избраният войн, въпреки че вътрешно нямаше и капка съмнение в това което бе видял и преживял.

-Аз ви обичам и уважавам, за това че искате да ползвате силата на гривните за добро и съм горд че съм ваш помощник! Но може би реално няма никаква надпревара... Просто има гривни със силна магия и някои същества ползват тази си сила за добро, някои за зло!

- Това не променя факта, че някой на изток вдига мъртъвци от гробовете им и ги карат да отвличат и убиват! В надпревара или не аз ще ида да го спра! Ти сам реши да дойдеш с мен и аз също искам да ти кажа, че не те държа отговорен да ми помагаш по никакъв начин и си свободен да се върнеш в Ивънуел ако предпочиташ, Гравин!

-Сър, аз съм зад гърба ви и ще ви помогна винаги като ваш спътник! Просто исках да ви кажа честно, какво мисля! В надпревара или не ще се погрижа да стигнем до блатата и да убием чудовището и ще съм ви верен както обещах!

Двамата се спогледаха за няколко секунди и Грен му кимна сериозно. Разбираше напълно своя приятел. Историята която му бе сервирал в палатката, преди толкова време, беше налудничава или поне така би изглеждала на всеки трезво мислещ човек. Гравин имаше право на свое мнение и мъжа не мислеше да отделя повече време да го убеждава. Той щеше сам да се обеди щом приключението, което така желаеше го отведеше до истината.

Пътуваха още няколко часа в мълчание и с бързината, която им позволяваше тежката каруца. Щом стана следобед Гравин каза на своя спътник че е добре да спрат и да се покрият добре с дрехи , защото наближаваха града и се очаква скоро да започнат да срещат и други преминаващи. Птицата воин взе дълго наметало с качулка и се облече в него, като скри и пернатата си глава и предложи на Грен да облече бронята и да вземе меча си. След това момчето птица взе огромно покривало и скри товара в каруцата с него. След като направиха всичко, което можеха да се дегизират двамата отново поеха на път.

Мина още половин час и пътя по който се движеха стана павиран и по-широк и по него, през известно разстояние, започнаха да се появяват разклонения, които идваха незнайно от къде, сигурно от други села и градове от запада.

Скоро двамата спътници подминаха една спряла отстрани на пътя търговска каруца и няколко същества, едното от които правеше някакъв ремонт на предното и колело. Те им махнаха за поздрав. След още половин час път се появиха още три каруци, които се движеха доста по- бавно от тях и те ги подминаха бързо.

-Наближаваме града, сър! Виждате ли колко хора има вече?- рече Гравин докато се движеха и подминаваха останалите пътуващи, някои от които явно не бързаха за никъде за разлика от тях.

След поредния завой пред Грен внезапно се откри широка гледка. Река, страшно голяма и буйна, продължаваща на север и юг, до където успяваше да види. Сред сините й води, на един доста масивен остров бе построен градът Толхаус с високите си стени и сгради от сив камък, които се извисяваха величествено. Двата бряга на изток и запад бяха свързани от внушителни на вид широки каменни мостове, като в началото на всеки мост от към брега имаше и по-малки крепости на които се вееха сини знамена. От тези крепости та чак до тях имаше километрична опашка от чакащи да преминат, множество каруци, каляски и конници. Чуваха се шумове от висок говор и викове, пръхтене на коне и яксове и скърцане на колела.

-Нещо не е наред! Не съм виждал такава опашка никога! - рече птицата войн тревожно.

После се обърна към едно същество в близост до тях, яхнало черен якс ,за който бяха прикрепени две огромни чанти.

-Какво става, приятелю? Каква е тази опашка? Защо е това забавяне?-попита момчето от каруцата.

-Извънредни проверки, сър!-рече съществото с писклив гласец. - Незнам защо... Питат всеки от къде е, що е и проверяват товарите обстойно! Това се чува!

-По дяволите! - каза тихо Грен и се огледа. На петдесетина метра от тях мъжът видя конник покрит със сиво наметало и с качулка, който стоеше по встрани от колоната и я оглеждаше.

-Да се връщаме! От тук няма да стане! - изсъска момчето птица на своя другар. Те обърнаха каруцата и тръгнаха да се връщат обратно по пътя.

-Какво ще правим сега? - попита Грен и се извърна назад. За нещастие видя как странният конник ги бе забелязал и тръгна бавно след тях. - По дяволите, Гравин! Мисля че ни следят!

Помощникът му също се обърна и видя конникът да язди след тях и бавно да се приближава.

-Сър, трябва да прочетете мислите му! Спешно е! - рече тихомълком Гравин и го изгледа притеснен.

Грен се обърна и впрегна цялата си концентрация и надникна в мислите на съществото на коня, което вече приближаваше доста към тях. После въздъхна от облекчение и рече на спътника си на каруцата:

-Контрабандист е!  Чакал е да види кой ще обърне и ще ни предложи да ни прекара през реката срещу заплащане!

Гравин също въздъхна с облекчение, докато караше каруцата все по далеч от огромната опашка пред Толхаус.

Двамата спътници се бяха отдалечили бавно на около триста метра от колоната  като оставиха преследвачът им да ги настигне. На пет метра от тях той им подвикна и ги поздрави:

-Здравейте, господа! Като гледам май не ви се чака на колоната!

-Караме стоки за племената на изток сър! - рече Гравин. - Хич не ни се иска да ни проверяват и разпитват!

-Е щом толкова бързате, може да ви прекараме с моите приятели през реката! Ще ви струва само някоя и друга монета! -каза конникът и се засмя изпод качулката си. После тръгна бавно по павирания път напред. - Последвайте ме ако имате интерес!

Грен и помощникът му се спогледаха и след няколко секунди тръгнаха бавно след мистериозния контрабандист.