4 мин за четене
"Дай свобода на душата си. Тя е жива вода. А водата няма спиране. Тръгне ли, дава и отнема. Бъди извор и стани река заради мен. Аз ти обещавам, че където и да съм, душата ми ще бди над теб.
Прости и сбогом..."
Намерили само това. Десетина реда, надраскани набързо - единствения спомен от мен.
Дадоха й го... Тя се разплака и чак тогава разбра тъжното ми изражение през последните дни. Намерили тялото ми изстинало, а в шепата ми шишенце с приспивателни. Разказаха й всичко и си тръгнаха. Останахме само двамата - тя и моята душа.
"Пак съм пред белия лист и за сетен път с болка на сърце пиша тези редове. Не знам дали това парче хартия ще се превърне в писмо или ще последва хилядите други - право в коша?
Не, не мога да сложа край на живота си, защото си повтарям думите от една песен:
"... но сътворен ли си,
живей докрай..."
Вече нямам сили. Душата ми не се събира в това тяло. Иска свобода, иска живот, а какво е около мен - само болка и зли погледи, готови да те убият на мига. Но няма да им дос ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация